A & L :The Beginning Of The End

I'm sorry,I just should do it...

        Гледната точка на Леа

  "...Спах най-спокойно в моето легло с Алекс...Вече не усещах ръцете му около мен...Събудих и се и го видях на прага на врата държейки сак...Той изглеждаше по-тъжен от всякога казвайки...
   -Съжалявам Леа...Разбери ме като всеки друг път...Просто трябва да го направя..."

   -НЕ! - събудих се и веднага се надигнах - Мамка му! - сърцето ми спря да бие щом се огледах и не виждах Алекс до мен.
   -Леа? - той отвори врата по боксерки и веднага забеляза сълзите ми.
   -Алекс! - веднага го прегърнах щом дойде при мен.
   -Не плачи...Какво има? - той отново бършеше сълзите ми.
   -Алекс... - не спирах да плача и да го прегръщам.
   -Отново ли кошмар? - той се отдръпна и ме погледна,а аз му кимнах -Какво стана там?

    "...Не трябва да му казвам...И двамата ще откачим..."

   -Аз...Аз...Още бях в болницата и ми казаха,че трябва да ме оперират... - излъгах го и погледнах надолу.
   -Ти откачаш стане ли дума за операция... - той ме прегърна силно.
   -А ти к-къде беше? - попитах и отново го погледнах.
   -Правех ни вечеря.Осем вечерта е... - каза той и надникнах през прозореца,беше тъмно навън и уличните лампи светеха -Няма да откажеш да хапнем любимите ти макарони отново,нали? - той ме побутна и ми се усмихна.
   -Щом ти си ги правил никога,още повече защото са макарони... - казах и се засмяхме.
   -Пет минути и идват...-той ме пусна и отиде в кухнята,а аз скрих лице в шепи.

    "...Какво забога сънувах?!Ами ако ме зареже?!..."

    Само тъпия кошмар ми бе в главата.Алекс сякаш искаше да ме зареже и някак искаше да избяга...Каквото и да правеше беше по-тъжен от всякога,а аз се почувствах на прага да получа инфаркт...

   -Леа,добре ли си? - не усетих кога бяха минали пет минути,а Алекс носеше подноса с храната в леглото.
   -Да да,просто още го мисля...
   -Няма страшно,няма да дам да те оперират... - каза през лек смях и целуна челото ми.
   -Знам...М-може ли да ми д-донесеш чаша вода? - попитах едва-едва.
   -Естесвено... - той веднага стана и изпълни молбата ми -Заповядай,любов моя.
   -Благодаря... - казах и взех чашата.

   Отпих от чашата с усмивка.Алекс знаеше как да ми оправи настроението буквално с две думи.Винаги съм обичала да ме нарича така.Стана ми по-добре не заради водата,а заради него.Едва ли би ме изоставил така...