A & L :The Beginning Of The End

Say you won't let go

След кратка и почивка и един душ време,започнах да се приготвям.Облякох новата рокля,която с всяка изминала минута ми харесва все повече и повече.Хванах няколко кичура от косата си назад,а останалата коса накъдрих.Сложих гривната,която махнах преди банята,за да не се развали,и тя подчерта роклята.Загледах се я нея и се усмихнах без причина.Проверих телефона си за пръв път от четиридесет минути,но нищо.Явно Алекс наистина е забравил рождения ми ден.Докато бях там забелязах отворените шкафчета.Бегла представа нямах какво сме правили с Алекс цяла нощ,и аз цял ден да не видя,че единия шкаф беше отворен.Непокътната кутия презервативи,която беше като тази,която Алекс купи от бреговата,кутията от гривната ми,зарядни и още хиляда дреболии.Най-сетне я затворих.Огледах се за последен път в огледалото,подпряно в ъгъла на стаята и стигнах до извода,че спирам сладкото.

-Готова ли-... - Ема влезе в стаята и замълча - Много си сладка.
-Благодаря,госпожице "Аз не съм лесбийка"? - вдигнах рамене и се засмях леко.
-Гордея се с теб,Леа.Наистина съм горда. - тя сложи ръце на рамената ми и ме прегърна.
-Какво е станало толкова?Просто ще съм с рокля,нищо кой знае какво не се е случило.
-Все още. - намигна ми и Макс се показа през открехната врата.
-Дами,тръгваме ли?
-Ти пък откъде стана толкова мил? - повдигнах му вежда.
-Днес е специалния ти ден. - той се усмихна на Ема и ми подаде ръка - Щом Алекс в момента не е тук,нека аз те изпратя.
-А Ема?
-Ти имаш рожден ден,не аз.Хайде.

Сложих ръката си в дланта му,огледах стаята ако случайно забравям нещо и затворих вратата.Макс ми помогна да си сложа якето и ми подаде чантата.Имах странно чувство в стомаха.Не знам дали са пеперуди или ме боли корема от нещо,но всичкото това внимание ме притесняваше леко.

...

Макс ни откара до ресторант,близо до вкъщи.Беше само на една-две пресечки и най-хубавото - едновременно бе почти празен,едновременно не бе и прекалено изискан.Два етажа,елегантни стълби,поставени в края,маси за четирима с пейки по стените,не много цветя и тук-там разминаващи се сервитьори.Нормално ресторантче.

-Къде искаш да седнем? - попита ме Ема.
-Нека е тук. - паркирах се на една от масите по стените,горе долу в средата на самия ресторант - Поръчвайте си каквото искате,никакви ограничения.
-Ясно... - Макс веднага наостри зъби и Ема го удари с лакътя си - Така де,благодаря.