A & L :The Beginning Of The End

Nevermind,I'll find someone like you

   
        Гледната точка на Ема

   Постоянно се чудя,дали тези двамата са слепи.Кого ли залъгват с това приятелство.Ако пак ги вържем с белезници като нищо ще се озовят в спалнята,или поне ще се целунат.А може и в затвора.Добре се,перифрезирам,но как може все още да опитват и да си губят времето?С Макс се отказахме от това да ги събираме,е,почти.Не е тайна за никого това.Дори за тях.Не знам защо отказват да схванат намека.Толкова искам да ги видя заедно отново.Отново щастливи.Отново онези искри.То не,че сега ги нямат,но тогава бяха пламъци и съм сигурна,че ако Леа просто даде малко барут на кибритната клечка,че пак ще видим огньове.

   Хрумна ми най-великата идея,за която двамцата ще са ни длъжници доживот.Само трябва да кажа  и да уредя едно две неща с Макс и Алекс ще получи най-хубавия подарък за рождения си ден.

          Гледната точка на Леа

   Мисля,че всичко си дойде на мястото.Не е за вярване в какви отношения бяхме преди месеци и сега в какви сме.Приятелски,разбира се.След думите ми преди време на покрива,Алекс просто спря каквото и да е с мен.Нито ми е целувал каквото и да е част от мен,нито ме е прегръщал с онези прегръдки.Всички ги знаем.Прегръщаш някого и поседното нещо,което искаш е да го пуснеш.Готов си да се сраснеш с него.Чувстваш се някак у дома у тези обятия.Тъжно ми е,че идиота ми го няма вече,но се надявам да е за добро.

   Преди дни беше завършването и на предпоследната година от универвитета.Не е истина колко бързо и бавно минаваше понякога,или колко неща станаха заради него.Ами ако бях записала в друг?Ако не бях там,нямаше нито да срещна Макс,нито Ема,нито пък Алекс.Мога само да гадая какъв щеше да е сценария,но сега в тази реалност си върнах приятеля.И съм щастлива.Това ми беше целта и я постигнах.Сега искам да се порадвам на всичко и да не бързам с поредното обвързване.Искам още дълга почивка,преди каквото и да е с който и да е.

   Алекс очудващо свиреше на китарата в момента.Не бях го чувала с векове.Беше с китарата,която аз му подарих.Само свиреше,но на мен ми стигаше.Поклащах си ходилата на дивана в мелодийката докато четох книга,отново очудващо.Доста странни неща стават последния месец.

   Добре де,не чета а отново гледах за негов подарък,но си криех телефона в книгата.Времето му свършва и то адски бързо.