A & L :The Beginning Of The End

I'm ready to die for her

   -Алекс!Внимавай! - прикрих лицето си с ръце преди всичко да ми стане черно...
   -Обичам те... - беше последното нещо което чух от него...

   Той стисна ръката ми силно и стоя колкото се може повече,докато колата не се заби в едно дърво...

        Гледната точка на Алекс

   -Леа...Не...Не!Не!И не!... - отдръпнах се от нея и видях как цялата й уста беше пълна с кръв...

   Бях в скута й,а Леа беше с чело към таблото на колата...Цялото предно стъкло беше счупено и колата беше започнала да дими.

   -Случва се отново...Стига Алекс,това е просто кръв...Ако а обичаш ще се изцапаш с нейната кръв...Мамка му,гърба ми! -започнах да мисля на глас докато вадех Леа от колата.

   -А-а-алекс... - промърмори тя и сложи ръка на бузата ми.
   -Леа стой будна!Не ме оставяй моля те!...Ако ме обичаш няма да заспиш... - казах й когато я изкарах от колата и я подпрях на друго дърво.
   -А-алекс...Г-гърба ти... - тогава забелязах как ключовете,които бях оставил на таблото на колата се бяха забили в мен.
   -Не ме мисли любов...ПОМОЩ! - започнах да викам защото не намирах телефона си - ПОМОЩ!Някой да извика линейка дявол да го вземе! - продължавах да крещя и забелязах как някой тичаше към мен,но не обърнах внимание кой.
   -Господи! - Ема се появи от някъде и сложи ръка пред устата си.
   -После ще говоримИзвикай шибана линейка! -изкрещях й се и тя веднага звънна.
   -Ако,Ема Харисън се обажда...Приятели са преживяли катастрофа...Да...Изпратете линейка на адреса където съм...Бързо,единия постарадал изглежда доста по-зле...Благодаря... - тя затвори и веднага се погрижи за Леа.
   -К-какво став-... -тя започна да се дави и Ема веднага я повали на земята.
   -Господи!Глътна си езика! - Ема веднага сложи една пръчка в устата и напречно на зъбите и бръкна с ръка - Боже,благодаря ти бабо... - каза тя след като извади езика й.
   -Добре ли е?!
   -Може да се каже,но има много дълбоки рани...Гърба ти!
   -Виждам,но ако ги махна раната ще се отвори и ще започне да тече много кръв...Кръв...Кръв! - чак сега осъзнах как още бях в съзнание при условие,че имах толкова много кръв по себе си.
   -Леа събуди се! - каза тя и клатеше Леа наляво-надясно.
   -Любов моя събуди се...Моля те...
   -Алекс не плачи,тя ще се оправи... -каза Ема и ме погледна.
   -За какво говориш?
   -Не плачи.Тя те обича,както и ти нея...Ще се оправи...Въпреки раните...които стават по-кървави?!Господи,виж главата й отзад!Дано не си е спукала черепната кутия...Господи...
   -...Алекс...много ме боли главата... -прошепна Леа и стисна ръката ми - ...А-аз...о-об-обичам...те... - тя отпусна ръката ми и затвори очи.
   -Не...Леа събуди се!Леа!Леа... - казвах й когато линейката дойде и лекарите я отнасяха.
   -Господине не се мърдайте! - един от лекарите я вкара в линейката.
   -Ще карам зад вас. - каза Ема и побегна към колата си.
   -По-бързо! - каза един от тях и затвори вратите на линейката.
   -Как е тя?!Ще се оправи нали?!
   -Оставете ни да си свършим работата...Погрижете се за него! - каза мъжа лекар и размаха ръце -...Мамка му,губим я!
   -Ако я загубите ме оставете на сред пътя и аз да умра!И двамата с нея слизаме от тази линейка с пулс или и на вас ще ви трябва лекар! - казах и стиснах силно юмруци за да не удара някой.
   -Успокойте господине...Без стрес. - каза единствения доктор жена и започна да чисти кръвта от мен.
   -Спасете нея,не мен!Тя е по-важна! - казах и се отдръпнах от нея.
   -Всички тук сте важни. - каза тя и отново продължи да ме чисти.
   -Дано издържи до болницата...Ако го направи шанса да се оправи ще се вдигне рязко...
   -Тя е силна.Има голямо и силно сърце.Ще се оправи,няма избор.Любовта ни няма да й позволи да...да...з-загине... - казах едва-едва и посегнах към бузата на Леа.
   -Не я докосвайте!...Чакайте,какво?! - единия лекар забеляза нещо на таблото и остана без думи - Не знам какво докоснахте и какво направихте,вена ли оправихте...Но й подейства добре... - веднага се усмихнах,но факта че цялата беше в кръв ме караше да заплача.
   -Ако ме обичаш няма да ме оставиш Леа...Знам че ме обичаш!Знам че няма да ме оставиш!Няма... - казах през мъжки сълзи и в този момент усетих силна болка в гърба - Мамка му!
   -Съжалявам,но трябва да почистя раните за да не стане инфекция...
   -....да ви го начукам в инфекцията... - казах си под носа и явно никой не ме беше чул...
   ...

   Във всяка секунда в която не бях затворил очите си от болка гледах към Леа.Ако машината показваща пулса и спре да свети,имах ясен план - взимам ключовете от гърба ми и си ги забивам във вените на ръката.Ако тя загине заради мен,аз ще загина заради нея...Бях готов на всичко...Бях готов да умра за нея...

   "...Всичко е моя вина...Как стана всичко това!?..."

   -Слизаме!По-внимателно с дамата,в много нестабилно състояние е! - изкреща един от лекарите когато пристигнахме и отвориха вратата.

   -Алекс! - чух Ема да го казва тичайки към мен,легнал по гръб на подвижно легло.
   -Не ми е до това...
   -Не дойдох за това,а за Леа и теб! - тя тичаше след мен докато ме носеха.
   -Ще се оправим... - казах преди да влезем с двама лекари в една от операционните.
   -Адамс,инструментите! - каза един от лекарите.
   -Моля?!Ако той ще ме оперира ме оставете да умр-...
   -Спокойно,ще направя каквото мога,дължа ти много! - каза той сериозно докато слагаше ръкавиците си.
   -Какво съм...?
   -Накратко ме повишиха и си върнах приятелката заради теб!Накратко и ти ме спаси и от самоубийство,ще ти върна услугата... - каза Адамс и още не разбирах какво мамка му става - Довери ми се... - продължи той и усетих болка с ръката си.
   -Ауч! - изкрещах.
   -Упойка,не искаш да гледаш предполагам?... - каза той и спрях да си усещам крайниците.
   -Мамка му... - промърморих и усетих как сякаш клепачите ми бяха от камък и ги затворих...