A & L :The Beginning Of The End

I can be nasty too

   -Ммм Алекс...Алармата ти... - измрънка Леа.
   -Чух я... - надигнах се за да  изключа алармата и пак я прегърнах.
   -Добро утро,любов. - каза тя и ме целуна все още без да отваря очи -Какво му е смешното,че се смееш?
   -Какво утро?Пет часа следобяд е,след малко ще се стъмни...
   -Какво? - усетих как цялата изтръпна - Я чакай малко...
   -Светнали ли ти,че сега трябва да ходим на рожден ден?
   -Да...И няма да ходим на университет,най-накрая... - Леа отново се сгуши в мен и започна да си търка очите - Но трябва да ставам...а аз не искам!Искам си в леглото!
   -Не се цупи,погрижил съм се.Навих алармата така,че да имаш десет минути да се събуждаш в леглото.Пак заповядай... - целунах я и усетих усмивката по устните й.
   -Просто се ожени за мен... - тя отвори очи и ме целуна - Най-добрият ми приятел до сега.
   -Най-добрата ми приятелка до сега. - повторих я и пак я целунах.
   -Нямам си никаква представа как ще се оправям сега...Дано не заспя пред огледалото. - засмях се и тя ме побутна.
   -Искаш ли да ни направя по едно разтворимо кафе?
   -Ще съм ти благодарна... - Леа започна да ми гали бузата - Странно ми е да ти галя брадата...Веднага след срещата с нашите я махаш,ясно?
   -Както кажеш,все ми е тая.
   -Супер,ще свикнеш бързо с мен и претенциите ми.
   -Свикнал съм отдавна. - целунах я за последно и станах - Отивам за кафетата.
   -Ммм оф добре... - Леа пак измрънка и се завъртя на другата страна,вкопчвайки се в завивките...

       Гледната точка на Леа

   Обожавам леглото на Алекс.Или по-точно него.Чувството да си заспивам до него е просто неописуемо приятно,не случайно мразех да ставам.Не обичах толкока да спя,колкото обичах да ме прегръща.Това беше й причината толкова да искам сме в леглото му,но заедно.Но то не беше същото без самия Алекс,който е в кухнята от пет минути.Реших да стана и да отида при него и набързо смених пижамата с домашните ми дрехи...

   -Охо поспаланке?Стана цели...Пет минути по-рано? - каза Алекс саркастично облегнал се на плота.
   -Да да,и аз те обичам,къде ми е кафето? - повдигнах му вежда и той ми подаде моята чаша - Благодаря. -целунах го по бузата и се облегнах до него на плота.
   -За нищо... - той целуна главата ми докато отпивах от моето кафе - Колко официално трябва да се обличаме?
   -Официално?За Ан,Чад и София?
   -Права си...Хубави дънки с някаква риза и съм готов.
   -Да...Ами аз? -започнах да се замислям.
   -Рокля? - каза той и точно две секунди по-късно и двамата избухнахме в смях.
   -Те да не са кралицата,че да се глася толкова...
   -Защо?За първата ни среща беше с рокля? -той ми се усмихна и му извъртях очи.
   -Радвай се.Нося рокля само за специални за мен хора... - надигнах се и го целунах - В тяхна чест ще облека пола,от мен да мине...
   -Радвам се.Всеки ден...От повече от два месеца насам... - той също ме целуна и ме погледна - Обичам те адски много.
  -Аз теб повече,любов... - оставих чашата на плота и го целунах по-продължително.
   -Колкото и да ми е приятно,трябва да спрем иначе няма да те оставя навреме за рождения ден...
   -Колко време ще ми трябва да си навлека една пола и някаква блуза? - повдигнах му вежда и той поклати глава доволно.
   -Права си... - той също остави чашата си на плота - Половин час... - той ме вдигна,обвих ръце около врата му и бързо стигнахме до спалнята...