A & L :The Beginning Of The End

And I still want her...

   ***

   Първо,не се стърпях да не ви я пусна тая глава.Второ,задължително да се слуша с песен(препоръчвам "Thr truth untold").Трето,enjoy❤!

    ***

    Тук...Тук вече не мога да направя нищо.Не вярвам до къде стигна това,но ето...Намираме се в почти празната църква,сватбената музика звучи,Алекс е на олтара,аз седя на първия ред и чакаме Ема да дойде с Макс подръка,представляващ сякаш баща й.Не бях толкова тъжна дори когато ми казаха за Алекс в болницата,но тогава й не бях напълно убедена,докато сега...Сега това е истинско.Организираха всичко за месец без никакви проблеми и премеждия.Просто си направиха сватбата по най-бързия начин.Искам да заплача и да крещя,но просто се примирих със всичко.Това в леглото преди месец не трябваше да се случва.Бях права,че няма да си намера място от болка,вече месец.Толкова,толкова ме боли.Сякаш бавно и мъчително забиват ножове във всяка точка от тялото ми.Купих си билети за място,където със сигурност няма да ме намерят и полета ми е точно след сватбата.Явно това ще са последните ми мигове с тях,и няма да ги запомня по най-хубавия начин.Дано не го помня.

       Гледната точка на Алекс

   Не вярвам,че го правя.Това не е някаква шегичка или игра,а бъдещето ми.И не само моето,а и на другиго,не прецаквам само себе си.Това е едно от най-най-безсмислените и неадекватни неща,които съм правил в живота си.

   Започваше се.Музиката засвири още по-силно и вратите се отвориха.Макс и Ема започнаха да навлизат и да идват към мен и никой не е щастлив.Ема и Макс съм сигурен,че се преструват,че са радостни,Леа сякаш едва издържа,а аз опитвам да преглътна цялата болка от всичко.Нямаше да имаме кумове и затова Макс седна до Леа,щом тя се качи при мен.Дори не ми пука дали се прави така или не.Леа хвана силно ръката на Макс като опора,каквато и на мен ми трябва сега.

   -Да няма грешка? - попита отчето и затвори книгата,слагайки си пръста на отбелязаната страница.
   -Н-не? - отвърнахме му заедно с Ема.
   -Сигурни? - погледна ни и двамата и хвана ръцете си зад гърба - Не съм узаконявал сватба като тази тук...Няма го щастието,ентусиазма и вълнението за новия живот,новата крачка...Няма я любовта и сякаш душите ви са в други и имате очи за други... - показа ни с глава Леа и Макс и погледнах надолу.
   -Моля ви да пристъпим към самото събитие...
   -Както кажеше,за ваша сметка е...- отчето си разгря гласа и започна с обичайното - Събрали сме се днес...