A & L :The Beginning Of The End

Besties 4ever

   -Цял ден сякаш...си разтроена...
   -Добре...просто не ми е ден...
   -Всичко това е снощи,нали...?

   Този въпрос ми дойде като гръм от ясно небе.Очаквах доста други неща,но е и да го каже...

   -Да... -отговорих безмълвно...
   -Не си единствена... - каза Алекс гледайки напред - Не мога да спра да мисля за теб...Цял ден и нощ...Сякаш си навсякъде в главата ми...Опитвам се да бъда мил,но...може ли да си останем най-добри приятели? - каза Алекс с леко тъжен,но пълен с надежда глас - Страх ме е,че всичко между нас просто ще рухне...
   -Алекс,а-аз цял ден се опитвах да го ти го кажа... - погледнах надолу - цял ден ми беше неловко...и-и дори се пробвах да се отблъсна от теб...съжалявам...
   -Няма нищо,и аз пробвах...
   -Тогава защо ми предложи да ме откарваш до вкъщи? - казах през лек смях.
   -Ами не можех да те оставя да си ходиш сама при положение,че мога да те откарам,щеше да е още по-неловко от колкото беше. - каза през смях.
   -Да... - усмихнах му се.
   -Значи...приятели? - вдигнах кутре.
   -Най-добри! - стисна кутрето ми с неговото бързо,защото все пак шофираше.
   -Пристигнахме! - каза Алекс и изгаси джипа.
   -Айде сега нека поспим и двамата,защото предполагам,че и ти не мигна цяла нощ,заради случилото се...- засмяхме се.
  
    "Как ме познаваше толкова добре?"

   -А и защото ще ти трябва енергия за утре!

   -Защо ми е енергия за утре?
   -За да не крещиш в средата на лекцията... - засмяхме се - А и защото утре поливаме апартамента!Идваш,нали?
   -Естествено!Кои ще са там?
   -Само ние,Макс и Ема.
   -Явно кръгът е тесен.
   -Ами да,по-добре тесен и верен,отколкото огромен с десетки предатели... - кимнах му.

         ...

   Всеки отиде в апартамента си.Влязох в моя и се плъзнах по вратата.Бях на седмото небе заради това,което стана е колата...Явно си е мислел абсолютно същото,което и аз през цялото време...
   Около час и половина по-късно отгладнях и отворих хладилника.Беше празен с изключение на това,че имаше малко мляко и бутилка водка.Трябваше да отида до магазина.Облякох се,взех си пари,обух се и излязох.Точно заключвах,когато...
   -Накъде? - попита Алекс зад мен,облегнат на парапета на стълбите.

   Това сякаш започваше да ни става навик.Точно когато излизах,той искачаше от някъде...

   -Вече и лична охрана ли си имам? - засмях се.
   -Ами не точно... - захапа долната си устна - Накъде?
   -Да напазарувам нещо за вечеря,че в нас е празно.
   -И аз трябва да напаразувам алкохол за утре...
   -Нека позная...Ще ме поканиш да дойда? - усмихнах му се скръстих ръце пред гърдите си.
   -Ами може да се каже...приемаш ли?
   -Да вървим... -завъртях очи.- Благодаря,забравих да кажа...
   -Няма защо. - намигна ми.

   "Защо по дяволите ми намигна?!"

          ...

    Вече бяхме в магазина и дори бяхме взели количка.Разглеждах какво да взема за вечеря,но нищо не ми идваше...
   -Какво ще си взимаш? - попита Алекс.
   -Още не знам...лазаня?
   -Както искаш,ти ще я ядеш! - засмяхме се.
   -Не искаш ли да наминеш през нас за вечеря?И без това ми е самотно напоследък...
   -Имаш ли алкохол?
   -Накъде без него?Имам водка!
   -Значи идвам! - усмихна ми се,а аз му отвърнах...

   Взехме нещата за лазанята,взехме и алкохола за утре и минахме през касите.Платихме,натоварихме колата и тръгнахме.

   -Да знаеш,че ако лазанята не струва ще си поръчаме китайско! - каза Алекс
   -Споко,ще си облишеш чинията,обзалагам се!
   -На какво?
   -На...не знам още!Но ще го измисля! -казах през смях и размахвах показалец.

        ...
   Вече бяхме у нас,разтоварихме покупките и направихме лазанята,оставаше само да изчакаме да се изпече.
   -Вече сме в моя апартамент.Аз командвам тук,ясно? -казах аз.
   -Сър,да сър! -каза Алекс и се направи на войник.
    -Войнико,имаш мисия!
   -Каква е сър?!
   -Да изхвърлиш буклука! - казах като едва не се раплаках от смях.
   -Отивам старшина!

   Беше отпрашил толкова бързо,че докато си слагаше якето си си изпусна портфейла.Отидох да го вдигна,за да го сложа на плота,но той случайно се разтвори и забелязах снимка на родителите му в един джоб.Стана ми гадно,когато ги видях...На снимката бяха само тримата.Майка му беше от ляво,баща му от дясно,а Алекс беше в средата.Изглеждаха много щастливи.Когато помръднах я леко,забелязах друга снимка зад нея.Това беше наша снимка от един рожден ден на Алекс.

   "Той още я пази...Мислех, че я изгорил..."

   Широка усмивка стоеше на лицето ми.Беше доста мило от негова страна да я остави,като имаме впредвид всичко,което се бе случило....

   Изведнъж чух стъпките на Алекс от стълбите отвън.Бързо прибрах всичко и оставих портфейла на плота.След това чух чукане на врата...

   -Познай кой видях да се размотава с Макс! - каза Алекс с усмивка от ухо до ухо.
   -Ема!
   -А му била "просто приятелка"!Пф...да бе! - Алекс направи въздушни кавички.
   -А и днес ги видях в кафенето.Хах,можеше да ме разпитва за мен и теб,но нямаше да ми каже за нея и Макс?
   -Чакай,какво? - той ме погледна очудено.

   "Това май не трябваше да го казвам..."