A & L :The Beginning Of The End

You are idiot,but you are my idiot

   -Шибана аларма,шибан университет,шибан свят... - казах си докато обарвах всичко около леглото си за да изключа алармата -А-а-а...главата ми...крака ми?!

   Забелязах бинт на крака ми и се огледах наоколо.Нямах почти никави спомени от вчера...

   -Любов мо-...Мамка му... - всичко ми изплува...целувката,раздялата,случката в банята...

   Паднах безпомощно отново на леглото щом се огледах и видях всички нейни дрехи по пода ми.Видях и снимката в рамка на шкафчето която тя ми подари.На нея тя ме целуваше с надпис...

   -"Един месец щастие!Обичам те любов моя!"...Да,сигурно,затова и много ще ти липсвам... - огледах я отново и я оставих.

   Избутах няколко нейни дрехи с крак преди да стана.След като се облякох реших да събера дрехите й и да й ги върна преди да тръгна за университета.

    Събрах ги в сак и го взех.Не исках да закусвам,нямах никакъв апетит.Заключих апартамента и се насочих към нейния...

         Гледната точка на Леа

   -Леа?Леа,тук ли си?Леа? - събудих се седнала до входната врата и чух Алекс говори през нея.
   -Алекс?! - отворих му вратата и видях сак в ръката му.
   -Леа аз...Дойдох да ти благодаря,че въпреки че не искаше да ме виждаш пак ме спаси и...каквото и да съм правил или казал вчера...Съжалявам... - не спираше да ме гледа докато говори.

   Усещах,че не ме лъжеше.Наистина беше тъжен когато ми подаде сака...

   -Колкото и да не исках...Аз,с-събрах дрехите ти,предполагам си ги искаш...
   -И аз бих ти върнала дрехите,но явно бях прекарала ноща в сълзи на вратата... - и двамата погледнахме надолу.
   -Дали това не беше грешка? - казах след като взех сака.
   -Дори да е било,никога няма да съжалявам... - хванахме ръце и той ме погледна - Сигурно това ще е последния път в който го казвам но...Обичам те Леа... - той ми се усмихна и пусна ръката ми.

   Тръгваше си...Той просто си тръгваше...С всяка крачка която правеше назад усещах по един нож в сърцето...

   -И-и аз теб Алекс... - казах преди да си тръгне и му се усмихнах  - И аз те обичам... - той ме прегърна и отново заплаках.

   След като се отдръпнах от него се погледнахме по нашия си начин.Потъвах в очите му,той в моите,приближавахме се един към друг,дишахме един въздух...
  
   -Това ще е любимата ми грешка...

   Алекс затвори очи и ме целуна.Пуснах сака и обвих ръце около врата му.Той сложи кичур коса зад ухото ми и сложи ръце на ханша ми.Отново го чувствах до себе си...Чувствах съжалението му когато опряхме чела...

   -Моля те,кажи ми че не си искаш да ми връщаш дрехите... - каза ми той.
   -Не искам...не искам... - целунах го и заплаках да пореден път - Ти ми кажи че не си тръгваш... - казах му след като се отдръпнахме.
   -Казвам ти го,няма да си тръгна... - прегърнах го силно и той целуна косата ми - Това значи ли,че ми прощаваш?Истински?
   -Да,идиот такъв,да...
   -Как ме нарече? -той се отдръпна и ми повдигна вежда.
   -Идиот...Но си си моя идиот.
   -Липсваше ми да съм твоя идиот.
   -И на мен да ти превързвам раните...
   -Знаеш ли кое не ми липсва? - попита ме Алекс -Университета.Не знам за теб,но аз трябва да тръгвам.
   -Десет минути и съм готова... - веднага започнах да бягам и да се оправям.
   -Спокойно,имаш време.
   -Колко точно? - казах докато се решех и си обюичах дрехите.
   -Пет минути...
   -Я пак?! - казах докато си миех зъбите.
   -Шегувам се...две минути...
   -Мамка му...Я чакай малко...Алекс!
   -Добре де,спокойно...Имаш десет минути не се шегувам.
   -Извади ми някаква блуза от сака и ми я дай... - казах му докато си плакнах устата.
   -Заповядай... - отвърна той докато си махах блузата.
  -Много смешно... - видях че не държеше нищо в ръката си - Благодаря че ми подаде тази хубава червена блуза. -казах саркастично след като сама си извадих дрехи.
   -Пак заповядай.
   -Готова съм! - взех си палтото и чантата - Тръгваме! - хванах ръката му и излязохме от апартамента на бърз ход.
   -Няма ли да заключиш? - каза той и се върна с ключа ми.
   -Да,да...Хайде по-бързо! -казах му след като той заключи.
   -Само на мен ли ми пука за твоя апартамент? - каза през смях той и хвана ръката ми след като дойде при мен - Хайде...

   Излязохме от кооперацията и се качихме в колата му.Сложих ръката си върху неговата,която беше на скоростния лост.Щом го направих той ми се усмихна топло,но върна погледа си на пътя.

   -Спри,защото ще закъснеем доста за университета ако ме разбираш... -той ми повдигна вежда и се засмях.
   -Какво толкова правя? - попитах го саркастично.
   -Стоиш,дишаш и продължаваш да бъдеш красива въпреки това.
   -Да.Ще ме вкарат на топло заради това... - извъртах погледа си към него.
   -Или в колата ще стане просто горещо...
   -Господи-и... - затворих очи и се засмях.
   -Какво?...Хайде,знам че ти липсваха тъпите ми шеги... - той ме погледна и отпусна волана -Мамка му!Закрий се!
   -Алекс!Внимавай! - прикрих лицето си с ръце преди всичко да ми стане черно...