A & L :The Beginning Of The End

I want him here

Както обсъждахме нещо с Ема,екрана на телефона ми светна.И не от кой да е,а от Алекс.Цял ден му пиша и му звъня,но без отговор.Не съм за това,че не ми е честитил рождения ден,мина ми отдавна.Въпроса ми е в това кога ще ми отдели най-накрая внимание.

-Ало,любов!Здравей!Как си!? - залях го от началото.
-О,мила,грешен номер,съжалявам...
-Алекс...Алекс?Алекс! - отдръпнах телефона и го пуснах гневна на масата - Затвори ми...
-Не се ядосвай.Просто се опитва да ви изхрани. - Ема ме погали по вратата - Само не тъжи на рождения си ден.
-Не съм тъжна.Или поне опитвам да не съм.
-Така те искам.Хайде сега,да платим и да видим Макс какви ги върши.
-Хайде.

Бяхме излязли уж на шопинг.Понеже не пихме кафе сутринта,решихме навън в близост до един мол само аз и Ема по женски.Макс беше да търси нещо,тайна за нас.Иначе през цялото време беше с нас.Най-накрая дойде и женския разговор.

-Планове за вечерта имаш ли? - попита ме докато и двете ровехме за пари.
-Мислех да отидем на ресторант.Защо?
-Любопитно ми беше. - кимнах без да я поглеждам.
-А,ето ми го! - най-сетне си изкарах портфейла - Нямам дребни...
-Аз и едри нямам... - Ем направи обратна усмивка.
-Извинете,ще може ли с карта? - попитах сервитьора.
-Веднага.
-После ще изтегля пари и ще ти ги върна,Леа,обещавам.
-Не.Рожденика черпи.Голям праз. - вдигнах рамене и сервитьора де появи.

Картата мина през уреда.Написах кода и след няколко секудни в подписване и цъкане на бутони,бележката излезе.Момчето ми я подаде за подпис и си тръгна.Загледах се в нея.

-Секунда... - зачетох се в малките букви - Как имам 1472 кинта с картата?!
-Хм?
-Сумата в картата ми е нарастнала с една хилядарка. - примигнах няколко пъти и й я подадох.
-Су-у-упер!Чудя се кой ли ти ги е дал... - засмя се и сложих ръце на масата.
-Знаеш ли нещо?
-Какво?Аз?Откъде да знам? - вдигна невинна рамене и ми върна касовия бон.
-Сигурно мама ми е дала пари за рождения ден,но...Не,никакъв шанс.Най-много съм получавала петдесетачка,няма как ей така да е решила да ми вкара хиляда долара... - поклатих глава и си поех въздух - Ах този...Алекс!
-О,каква изненада. - имитира драматизъм Ема.
-Дали ако ги дам на някой за информация-...
-Не! - веднага ме отказа - Погледни от хубавата страна,не че има лоша де...Имаш собствен контрол над подаръка си!
-Той дори не ми е честитил...Дали помни за рождения ми ден?
-Хах,разбира се,че помни!С смисъл,това е Алекс,а ти си Леа.
-Какво значи това?Какво като съм Леа?
-Ти си неговата Леа.А Алекс те обича повече от не знам какво.Той убива за теб.
-Очевидно ми и превежда пари. - вдигнах рамене и станах от масата - Ауч,гърба ми...
-И мен ме наболява... - оплака се след мен Ема - Та,аз трябва да ти кажа и друго нещо.
-Давай.Какво ти е на душа?
-Ами едно съмнение,и не съм напълно сигурна в него... - овъртяше и си въртеше пръстите - И не знам дали ти трябва да си първа,която узнава за това...не,ти трябва да си...или пък не...
-Все тая,какво има?!
-Ами...
-Здравейте пак,дами. - Макс ни прегърна отзад и целуна Ема по бузата - За какво си говорим?
-За нищо. - слони се Ема и я потърках по ръката.
-Господи,дано Ари още си спи.Май на трябваше да я оставяме сама.
-Не,нямаш грижи.Дресирана е от самото си раждане.А и нали й оставихме храна и вода,всичко ще е наред.
-Щом казваш,Макс. - съгласих се с него.
-Какво тъжиш сега пък,Леа?!Живни малко! - извъртях й очи - Хайде,да си купиш подарък! - извъртях очи и тя ме дръпна за ръката към първия магазин.