A & L :The Beginning Of The End

Last first kiss

   ...

   Не помня от кога не съм спала толкова добре.Чувствах се...Защитена,обичана,просто на място.Сгуших се и разко си отворих очите.Мамка му,преспах с Алекс...Изневерих,край...Ще се мразя цял живот заради шибания алкохол...Или пък не?Дори изневерявам на Макс,защото аз обичам Алекс,не него.Господи,дано Алекс не си тръгне.Дори не знам дали да се чувсвам виновна...

   -Къде отива-аш... - измрънка Алекс щом станах.
   -Тук съм... - целунах го по бузата и му подадох одеало,което да прегърне,този номер винаги работи.

   Станах и си облякох дрехите от снощи.Майко мила,забравила съм колко е сладък докато спи.Липсваше ми тази гледка,но за бога,заета съм от човек,с който отново не искам да съм.В момента искам...Искам...Хапче за махмурлука,кафе и с Алекс да си останем така цял живот.

   Дали беше прав за онова със сватбата вчера можех само да си мечтая докато си приготвях кафето.Взех си някакво разтворимо,изсипах си го в чашата с топла вода и си го разбърквах на плота.Изкарах си
ангелите щом усетих ръце около кръста ми.Целувката на Алекс ме успокои.

   -Добро утро. - прошепна ми в ухото и си застопори брадичката на рамото ми - Липсваше ми това.
   -Кое?
   -Да те прегръщам в гръб всяка сутрин или като цяло да се събуждаме заедно.
   -Всичко свързано с теб ми липсваше. - обърнах се и го целунах.
   -Говори ми...Как спа?
   -Като бебе. - целунах го и направих нещата още по-сложни - Ти?
   -След снощи едва ли през живота си ще спя по-добре.Помниш ли какво си казахме?
   -Естесвено.Пих,но не забравих...
   -Хайде да закусим и след малко ще звънна на Ема.
   -Защо ще й звъниш?
   -Да се разделим и да сме двамата. - целуна ме отново и ме погледна - Нещо не си на кеф.Какво има?Сигурен съм,не се опитвай да ме лъжеш.
   -Боже,искам да си зашия устата и сама да се ударя...
   -Защо така? - той ме придърпа към себе си и ме целуна за пореден път.
   -Помня всичко от вчера,но...Ти помниш ли какво си обещахме щом ти простих онзи ден? - веднага издиша тежко и вече се долавяше тъгата.
   -Защо ли изобщо го обещах...
   -Съжалявам,но...Алекс погледни ме... - хванах брадичката му за да ме погледне - Ще съм напълно честна към теб и няма да повтарям,за да не водим отново този разговор...Аз обичам теб,не Макс.Залъгвам се мислейки,че го обичам.Ти си този с който искам да съм в момента и мечтая всичко казано снощи да стане един ден реалност и тук идва и "но"-то.Страх ме е до мозъка на костите ми,че ще стане нещо ужасно с нас и вече няма да има спасение или втори шанс.Разбери,страх ме е най-вече за теб,аз не мога да стана по-зле от това което бях.Докато ти може да си щастлив и с друга-...
  -Не няма да съм,Леа.Това,че съм с друга не ме прави щастлив,а дори обратното - сривам се защото един вид ти изневерявам и знам,че искаш да ми ударих един в топките през това време.Искаш да ме удушиш,да ме прегазиш с кола,да ме застреляш,познавам те...Познавам те и знам,че си на един косъм от това за което снощи ти говорих...
   -Така е,на косъм съм,но...Страх ме е ,Алекс,просто ме е страх...
   -Добре,искаш ли да си дадем последно обещание? - кимнах му и го погледнах отново - Няма как да не се съберем,това е просто невъзможно и ти го знаеш.Дори да се съберем за ден,брои се...
   -И?
   -И...Ще изчакаме правилния момент,щом сме убедени,че това е правилно решение.Щом това време настъпи,заклевам се,няма да те оставя и сегашната ни раздяла е последната.Ще чакаме този ден,но до тогава ще правим всякакви усилия да държим фронта на приятелска вълна.Ако до тогава това между нас не утихне,не ни е писано да сме приятели.Затова и ще чакаме.Навита ли си?
   -Нямам друг и по-хубав избор...
   -Винаги можеш да ми биеш шута?
   -Не,не не мога и ми го доказа онзи ден като просто стоеше навън...Навита съм.