A & L :The Beginning Of The End

Now I see

   От разходката ми се изясниха вече нещата.Нищо не губя от решението си.Нямам какво и да губя вече.Не съм убедена,но какво ли друго ми остана като вариант...

   Прибрах се преди час,навън вече започваше да се стъмва.Взех си душ и си направих чай за успокоение.Все още обмислям и премислям всичко,просто се моля с чая да спра замалко.Алекс също мислеше,но по неговите си работи.Или се усмихваше,или просто стоеше като камък.Откакто си видя нещо в телефона е така.

   -Дойдохте! - отбеляза Алекс щом Макс и Ема се върнаха от където с били.
   -И? - попита Ема.
   -Какво ще вечеряме? - измазних й се на Ема.
   -Супа? - вдигнахме й всички рамена и тя остави покупките на плота - С Макс бяхме до магазина в края на града заради промоците,а вие как си изкарахте на пейнтбола?
   -Ам... - казахме заедно с Алекс и се спогледахме,правейки жалък опит да дадем адекватен отговор.
   -Добре? - пробвах и той ми кимна - Добре си изкарахме,вие?
   -Как може да мине един пазар?
   -Знам ли... - седнах на празната маса - Започвай да готвиш,умирам от глад...
   -Добре,добре.Дайте ми малко време...
   -Бързай,имам да казвам нещо. - опулих се на Алекс.
   -А-алекс... - даде ми знак да се успокоя и поклати глава.
   -Не е това,спокойно... - прошепна ми.
   -А какво е?
   -След малко ще разбереш.

   ...

   Това "след малко" се оказа повече от два часа.Чудя се вече,дали е забравил какво ще казва.Поглеждаше към мен и май беше грешка да сядам до него.Ема отдавна сготви и Алекс ни гледаше в ръцете докато довършвахме с вечерята.Макс и Ема водеха някакъв разговор,но изобщо не ги слушах.Света буквално ми се въртеше около Алекс.

   -...има ли нещо,което не ни казвате? - проследих едно нейно изречение.
   -Не? - Алекс вдигна рамене - Добре де... - започна да признава и спя ухилен.
   -Какво? - попита го Макс.
   -Да не бъгна? - засмяхме се на Ема.
   -Казвай вече! - подтикнах го.
   -Не веднъж съм ви казвал за чичо ми,нали? - започна отново Алекс и всички кимнахме.
   -За онзи,който постоянно говори с теб по телефона?Май се сещам... -сарказничих и той ме побутна.
   -Знаете и за фирмата му,нали? - пак кимнахме - Е,нает съм там...
   -Супер! - казах веднага.
   -Браво! - похвали го Макс.
   -Гордея се с теб! - не закъсня и Ема.
   -От Коледа оправяме всичко и ме учеше на бизнес.Това е добрата новина...
   -Има лоша? - погледнах го объркана.
   -Пада се далеч оттук и я започвам малко след рождения си ден,затова... - пак се усмихна - Ще използваме ваканцията от сватбата,ще запаза още две стаи или колкото са нужни и ще отидем всички заедно. - всички запищяхме от радост - Искам ви всички,да си поживея малко преди да ме накара да пораствам... - хванах го за рамената и го разклатих.
   -Радвам се за теб! - прегърнах го и Ема ми повдигна вежда.
   -След малко или утре сутрин ще резервирам и вдругиден тръгваме.
   -Винаги съм искала на почивка с приятели... - пак го прегърнах още по-силно.
   -Та,наздраве? - Алекс си вдигна чашата с вино и всички му я ударихме,дори Ема имаше чаша с вино.
   -Наздраве! - казахме останалите.
   -Ти от кога започна да пиеш? - попитах я и й повдигнах вежда по същия начин.
   -А,а!Не съм започвала,просто...Има повод,така че тихо там. - местеше си погледа от мен на Алекс и отпих пак.