Минаха няколко дена от разговора ни с Алекс.Не съм му чувала гласа от тогава и пак ми липсваше,не че някога е спирал.В момента се оправях за купон в къщата на Дан.Очудващо,щеше да има трева и много алкохол.Човек който е виждал Даниел само веднъж без да си говори с него би се очудил,че ще разполага с трева,но ето.Макс също идваше уж да ме пази,защото не иска да прекаля с тревата.Той нямал да посяга.Ще видим тази работа.Набързо си облякох потник със къси панталони и само си приготвях неща като пари,телефон,цигари,ключове и тем подобни.Това парти ми беше най-вече да се разсея и да се откъсна от гадната реалност замалко.
-Тръгваме ли? - Макс застана зад мен и започна да си играе със задника ми нагоре-надолу,трябваше да си облека малко по-малко скандални панталони.
-Да,хайде. - излязох през входната врата и той заключи след мен.Макс отключи колата и седнахме вътре.Дори не се хващахме за ръце в началото,ето за какво говоря.Предполагам сме се очуждили,но така е в живота.И той един живот...
-Как си? - явно забеляза,че не съм добре,но няма и да забележи ако излъжа...
-Добре,благодаря.
-Супер.Само не се напивай довечера. - бях права.
-Да,да споко.
-Искам да съм сигурен.И се махаме в момента,в който те видя да си малко... - вдигна си ръката и си завъртя китката с свирене с уста.
-Не съм малко дете.
-Знам.В днешно време и дванайсет годишните вече не са девствени и са пробвали трева повече от теб.Всъщност трябваше да кажеш,че си малко дете. - не бях изобщо на кеф,за да се смея,но не беше и смешно.
-Ясно.
-Може ли да поговорим за нещо?
-За какво по-точно?
-За това.
-"Това"? - знаех за какво говори,но исках да се обясни,за да съм сигурна.
-Виж ни.Уж сме заедно,а сякаш сме в колата по принуда..."...Може би защото в така и като гледам Алекс те е накарал да си с мен?..."
-Не знам как да отговоря на това...
-Аз също,но...Сякаш единствената разлика от преди е това,че просто правим секс и понякога се целуваме,също и преспиваш у нас.
-Знам,прав си...Стоим на едно стъпало и не се катерим нагоре по стълбата....
-Сякаш като си таях всичко беше по-добре.
-И какво предлагаш?
-Не знам...Аз...Но...Сякаш ако се преместиш у нас само ще си стоим и ще мълчим.Не искам такава връзка.
-Виж.Искаш ли да не бързам с местенето.Ще го направя когато наистина сме готови. - ако изобщо сме готови или не сме се разделили до тогава.
-Май така е най-добре... - кимнах му и извъртях глава към прозореца - Така е най-добре... - повтори с тежка издишка и и двамата замълчахме.
YOU ARE READING
A & L :The Beginning Of The End
RomanceПротиводействие.Това е единствената дума с която може да се опише любовния живот на 21 годишната Леа Смит.Намирайки нови или не чак толкова нови приятели тя не си представя живота си по-хубав.Приятелството обаче върви ръка за ръка с любовта.Тя се вл...