A & L :The Beginning Of The End

Im missing something here

    И се оказах права,и не се.Не говорех много,просто сe задоволявах,държейки ръката на Алекс,стоящ до мен.Той най-вече говореше.Не знам какво ми ставаше,но ето и къде не се оказах права.Нещо беше обзело мислите ми.Какво,и аз не знам.В това е въпроса.Мисълта за това,че забравям нещо напълно ме превзе.Просто забравям нещо.Нещо не е наред и усещам как ако не се сетя,нищо няма да е наред.

   -Добре ли си? - прошепна ми Ема докато момчетата говореха между тях си.
   -Да,да.Супер съм. - излъгах.
   -Сигурна?Виждаш ми се много умислена.
   -Напълно.Просто мисля къде да отидем за рождения ден на Алекс. - де това да беше...
   -Но ние го решихме преди половин час,на помниш ли?
   -Какво? - усещах колко празно гледах към нея.
   -Да?Разбрахме се в ресторанта на две пресечки преди хотела,слушаше ли ни изобщо? - направих обратна усмивка като провал - Леа,главата ти на раменете ти ли е?
   -Не... - признах,без да искам,кълна се.
   -А къде е?
   -Някъде в небесата,не знам. - отвърнах без да му мисля.
   -Вземи го намери и се стегни.
   -Ще опитам. - застопорих лакът на масата и си подпрях главата на дланта.
   -Люб-... - светнах щом Алекс замалко да ни издаде,опитвайки да се обърне към мен с прякор - ...Люб-...имото ми пиене не е позволено да се пие на обяд,нали? - замаза положението.
  -За водка ли говориш? - попита го Ема.
   -Не,за целия алкохол като цяло говоря. - всички се засмяха.
   -Не,не е позволен все още.До колкото знам може само вечерта. - довърших и Алекс ми разтърси леко ръката под масата.
   -Леа,добре ли си?
   -Да,защо? - застанах нормално.
   -Помислих,че нещо те боли,главата,знам ли...
   -Нищо ми няма.Спокойно.

   ...

  Няколко часа по-късно,мисля,че се сетих какво не е било наред.Оставила съм лампите навсякъде включени,ако това изобщо е проблем.Надявам се да е това,защото ще откача.

   В момента всички си слагахме малко по-официални дрехи от шорти и потници.Алекс ми каза да взема дънковото му яке,защото имал предчувствие,че щяло да ми бъде студено.Послушах го,защото му исках якето.Малко по-широко ми е отколкото трябва,но ми е все тая,не съм единствена и е модерно.Дънки и блуза беше най-официалното нещо,с което разполагахме и двамата.Неговата дори беше с дълъг ръкав.Как можех да си забравя топлите дрехи не знам.

   -Готова ли си? - попита ме и ме прегърна отзад.
   -Само да си сложа парфюм.
   -Целия ли ще си го сложиш? - попита ме след хилядата пръски парфюм.
   -Разбира се. - пръснах и него веднъж.
   -А-а-хр!Сега ще мириша на момиче! - изръмжа и веднага хвана неговия парфюм.
   -На добре миришещо момиче,искаш да кажеш. - поправих го и той ме пръсна с неговия - Хе-е-ей!Сега ще мириша на момче!
   -'На добре миришещо момче',искаш да кажеш.Даже на мъж.
   -Идиот. - пръснахме се на същото място с собсвените си парфюми за да убием чуждия.
   -Знам. - целуна ми челото отстрани.
   -Вече съм готова.
   -Миришеш на момче.С момчешко яке си.Знаеш ли,ще те наричан Лео вместо Леа. - той се засмя и го фраснах.
  -Сериозно?! - притесних се и започнах да се мириша сама и да се оглеждам в огледалото.
   -Не-е-е... - каза сериозно,но още се смееше - Не,не,шегувам се.Сладка си...Лео. - наклони се,за да ме целуне и го избутах от мен отново.
   -Както кажеш,Алексис.Също,хубав парфюм. - като отмъщение от негова страна,той започна да се бута в мен докато не ме притисна в  стената - От толкова близо миришеш още по-хубаво-о... - не успях да довърша от смях и той ме целуна,за да млъкна.
   -Ние сме тук!