A & L :The Beginning Of The End

The diner with her parents

   ...

   -Любов,готова ли си!? - провиках се от хола докато си опрявах леко косата.
   -Почти...
   -Колко време ще ти трябва още ако не е тайна?
   -Не знам,само да си прикрия леко все още малкото рано по мен... - каза тя докато си слагаше  още повече грим навсякъде и за секунда погледна към мен - Иха...
   -Какво?Ризата ми е омачкана ли?!Или не съм си сложил вратовръзката правилно?! - попитах нервно и дойдох при нея за да се огледам в огледалото.
  -Нищо ти няма и това е проблема...Нашите ще надушат,че има нещо. - тя стана и ме целуна - Повече от идеален си.Аз как съм? - огледах я внимателно и я целунах продължително.
   -Това достатъчно добър отговор ли беше?
  -Да... - и тя ме целуна и ме прегърна силно - Притеснен си...
   -Така ли?Не знаех. - сърказма ми беше защитната реакция.
   -Всичко ще е наред.Сега искам ти да се успокоиш,да отидем там и още на входната им врата да им покажем пръстена ми,ясно?
   -Ясно...А кой ще покажеш като твой приятел,който вашите ще харесат и ще са напълно наред а това тук? - целунах безименния и пръст и тя обви ръце около врата ми.
   -Але-екс... - отчаяно каза тя и ме целуна бавно,търкайки врата ми - Не ги виждаш за пръв път и знаеш,че те не ядат хора. - тя пак ме целуна и опрахме чела - А и ще седна до теб и няма да ти пусна ръката дори за секунда.Обещавам ти го. - бърза целувка след бърза целувка...
   -Обичам те. - пак я прегърнах силно и отново я огледах - Защо се гласиш толкова,те са твои родители?
   -Не съм се наконтила?Просто пола,какво толкова...А и кой го казва? - Леа също ме огледа и се заигра с важето около врата ми,което някои хора наричат "вратовръзка".
   -Аз вече наистина трябва да е контя...Та,готова ли си?
   -Така мисля. - и двамата изслушахме тежко и тя хвана ръката ми - Започва се...
   -Хайде,любов моя.
 
   Някак си винаги когато добавях тези две букви й ставаше по-добре.Предполагам и когато й казвах само "любов" и ставаше хубаво,но това си го казване доста често,докато "любов моя" си го казваме по-рядко.

   Отдавна се бяхме належали на дивана.Най-накрая тръгвахме към дома на родителите й...Отвън можеше да изглежда как Леа държи ръката ми,но реално ръката ми трепереше повече от ченето на някой възрастен дядка.Тя естествено долавяше това и веднага започна да търка ръката ми щом влязохме в таксито.

   -Любов? - попита ме след като даде адреса на шофьора - Какво искаш да направя,за да се успокоиш?
   -Н-не знам и аз...
   -И аз се притеснявам,но-...
   -О,супер!Последния лъч светлина в тунела изгасна! - донякъде беше на шега,но наистина бях сериозен щом си подпрях лактите на колената и започнах да си търсим лицето.
   -Нека довърша...Но-о-о,искат или не искат аз съм с теб.Повече от лудо влюбена съм в теб и те не могат да направят нищо по въпроса. - тя ме целуна и се сгуши в мен.
   -Права си...Всичко ще е наред нали?
   -Да Алекс,всичко ще е наред. -повтори ми като на малоумен.
   -Добре...