A & L :The Beginning Of The End

The mistletoe

  Отдавна се прибрахме в Макс.Решихме да сме заедно компанията още ден,дрехи ще видим от къде ще си намерят.Стана някаква странна аномалия и Ема и Макс спяха през деня,само Алекс и аз стоим будни.Алекс бил спал няколко часа в болницата,аз в хотела и само ние имаме енергия.Опитваха в продължение на час да махнат белезниците от китките ни и след клещите,чука и какво ли не,успяха с ъглошлайфа.Умряхме от страх,но поне бяхме свободни.Това изтощи и последните им силици и така заспаха в гаража на столовете.Само ние Алекс като луди обикаляме къщата,чудейки се какво да правим,защото филмите ни писнаха.Стигнахме до това всеки да си вземе лаптопа и да прави нещо на него.Аз просто се ровех безцелно,а Алекс водеше видео разговор с чичо си в кухнята.Това стана преди час и все още говорят.Аз затворих моя и отидох да си взема нещо за пиене.Щом отидох до Алекс го видях все още със слушалки в ушите,но не се чуваше мъжки глас,а музика от 10 метра разстояние.

   -Ехо... - дръпнах му ги в гръб и той ми се усмихна - Какво си правиш?
   -Играя си.Ти?
   -И аз не знам вече,но ми е скучно. - облегнах се на плота и скръстих ръце.
   -Да не искаш да те развеселя по някакъв начин?...На масата! - той се засмя толкова силно,че се хвана за корема - Шегувам се,разбира се.Казахме си само приятели... - той стана и изпи една чаша вода.
   -Поне това си запомнил. - и аз си сипах една чаша вода и той започна да я хапе неговата от лиготия - И на теб ли ти е скучно?
   -Не помня кога ми е било толкова много... - и двамата оставихме чашите на плота и той заби поглед в мен - Харесва ми да сме сдобрени.
   -И на мен.Наистина било по-лесно просто да си говорим отколкото да повтарям едно и също нещо като папагал...
   -А не бе... - пак се захилихме по идиотски начин.
   -Струваха си всичките...Намрази ме август,нали? - кимнах му и той започна да брои на пръсти - Ам...Пет месеца и половина,шест?Струваха си до един. - пусна ръката си и пак ме погледна - Колкото и бавно времето да ми мина,сякаш беше вчера онази сутрин,в която си дадохме едно обещание след като ние-...Да...Помниш ли го?
   -Че не можем да сме разделени много време и след всичко може би пак ще се съберем,въпроса беше кога.Затова си обещахме,че това ще е в правилния и за двама ни момент...Ако не го помнех,като нищо щях да ти простя,Алекс. - скръстих му ръце и той застана срещу мен.
   -Чакай,това значи ли-...
   -Не,не значи,че зарязвам Макс,ти Ема и че ние се женим.
   -Ами?
   -"Ами" просто приятелство.Значи само приятелски отношения.Или това,или нищо...
   -Дали? - ухили ми се и се приближи няколко сантиметра към мен - Убедена ли си?
   -Не знам... - потърках си ръката и погледнах встрани и пак към него -  Какво ме зяпаш?Да не очакваш да се хвана за косата и да скандирам "Господи,дай ни знак!"? - вдигнах ръце във въздуха.Лошото беше,че и двамата погледнахме нагоре.

   Веднага започмах да псувам на ум тъпите ми ръце и мозък,позволили си да сложат имейл.Защо ли ми беше да следвам тъпата традиция на нашите...Седяхме няколко секунди и го зяпахме,мислейки си дали това наистина беше знак.

   -Ам... - наруших неловката тишина.
   -Леа...
   -Алекс,а-аз не знам...
   -Правилата гласят,дори крещят това,за което си мислим и двамата.Ето ти знак... - мамка му,мамка му,мамка му.Той усети това.
   -Никой не ни вижда,можем да минем и без целувка? - започнах да вървя назад и да си помагам с плота.
   -Къде бягаш,няма да те ям... - той ме дръпна за ръката и се забих в него - А защо да не минем с целувка? - Алекс сложи ръце на талията ми и автоматично ръцете ми се появиха на врата му - Чувстваш го като грешка или?
  -Знаеш ли,странното е,че не чувствам огромна катастрофа,а просто падане с колело защото един вид им изневеряваме... - и главата ми изчезна безследно като мен снощи,но пък някак стоеше и имаше какво да целуне.
   -Правилата са си правила,Леа...
   -Така е...

   Затворих очи и се усмихнах преди случката.Нарочно си ударихме няколко пъти носовете и се притиснах към него още по-силно след като устните ни се допряха.Боже,тези с Макс нямат нищо общо и могат само да си мечтаят да са като тази на Алекс.Това беше може би проста почти неподвижна целувка,а аз сякаш отивах в страната на чудесата.Сякаш ми бяха дали килограм захар,или бях на 5 различни наркотика.Нещи в мен започва да иска Алекс,а не Макс,и от това ме беше страх.Затова не исках да му прощавам.Но пък от друга страна,господи,започвам да си мисля,че тази целувка ни срасна заедно в нещо.Защо грешното ми се струва толкова правилно?

   -Ето,не те изядох... - каза ми и ме целуна за последно,капейки долната ми устна - Добре де,малко...
   -Аха... - кимнах леко зашеметена от целувката.

   Алекс ме пусна и се върна на стола си пред лаптопа.Седнах до него и се загледах в играта,която играеше.Да не повярва човек,заинтригува ме.

   -Може ли да опитам? - попитах и той извъртя лаптопа си в моя посока. 
   -Разбира се,но тук няма как да 'опиташ'.Тук правиш каквото искаш,както искаш,където искаш.Правиш просто каквото ти е кеф.Ако искаш избий всички ако си ядосана,ако искаш отиди на стриптийз бар и хвърляй пари от кеф,или просто прави дрифт с някоя кола.Може и да си построиш къща...

   Алекс ми обясни всичко по-по-добре и от госпожите ми в училище.Каза ми с кои копчета да играя,на къде да ходя,кой да убия с базуката...Голям кеф беше и най-хубавото - нямаше грам романтика,точно като за нас.Нямаше следа от онези Алекс и Леа,които до преди малко се целуваха на плота.Сега бяхме като братче и сестричка когато не са скарани,защото най-често сестрите се избиват с братята си.Липсваше ми този Алекс,но онзи,който ме е търсил цяла нощ,който стоеше цяла нощ буден за най-малкото нещо и който ме целуна може би ми липсваше повече...

    ***

   *первезен поглед* Хихихиииии😈😈🤣😚.Когато помислиш прошката за коледно чудо 🤣🤣🤣...Предположения за новогодишната нощ?🥂🍾😂💔🤣😘