A & L :The Beginning Of The End

I believe you

           Гледната точка на Алекс

     Вече се бях прибрал и бях леко казано нервен.Както винаги Леа стоеше на дивана и аз седнах до нея...

   -Алекс? - попита ме тя,явно веднага бе забелязала,че бях притеснен.
   -Да Леа. -целунах по бузата.
   -Виждаш ми се нервен...не ми казвай,че е заради...
   -Да заради снимката е... - прекъснах я,за се изкажа изцяло - Да,знам какво си мислиш,но няма нищо между нас...
   -Вярвам ти. - каза и ме погледна - Вярвам ти,знам че имаше тежка раздяла с нея,а и никога не ме лъжеш,освен ако не искаш нещо от мен,или за да ме изненадаш приятно...
    -Добри не знам от къде тази кучка е извадила снимката...Я пак?... - погледнах я и тя ми кимна - Наистина?Ти си най-добрата приятелка... - казах и я целунах по-продължително...
    -Ще излъжа ако кажа,че не си помислих,че ми изневеряваш...Но след дълги мисли осъзнах,че не би го направил... -каза и отново я целунах...
    -Да ти изневерявам е като да имам Мерцедес и да го разменя за някаква стара грозна каляска... - засмяхме се...

         ...

   Остатъка от деня го прекарахме в учене.Тя ми обясняваше стари уроци,а аз новите,които тя изпускаше.Не знам как,но правеше дори химията забавна...Докато ми обясняваше се загледах в нея.Косата й падаше толкова хубаво по раменете й и подчертаваше очите й...ами устните й...бяха толкова розови,можех да ги изям...

    -В молекулите на водата има наденички... - кимнах й още блеейки в нея...
   -Алекс изобщо слушаш ли ме?Земята вика Але-екс! - тя размахваше ръка пред мен и ме изкара от транса й...
   -Не...Така се да!
   -Обяснявах ти го за трети път за бога!Искаш ли за последен път да го обясня?
   -Да...
   -Добре,слушай.Алуминият е изграден от русалки...
   -Чакай какво?!
   -Само те пробвах... -засмяхме се - Добре,сега внимавай...

    ...

   Вече петнадесета минути не се бях заблял в нея и следях думите й.Беше най-добрия учител,който някога бях имал...И най-красивият...

   -Сега разбра ли? - попита най-накрая.
   -Всичко... - затворих учебника и започнах да я целувам - Не искаш ли да ти покажа химията ми към теб...
   -Може... - тя отвърна на целувките ми.
  
     Скоро блузата ми беше на земята.А не след дълго и нейната беше там...

   -Пак ли ще ми казваш,че избързвам? - прошепнах е ухото й.
   -Вече сме го правили...макар че,дивана не е най-удобното място за това...
   -Тогава в стаята ми? -

    Хванах я под бедрата и тя обви ръце около врата ми,като естествено целувките не спираха...Стигнахме до спалнята ми и Леа затвори вратата
...Екрана стана черен...

         Гледната точка на Леа

    Да,направихме го,отново...След половин час любов с Алекс бяхме отгладнели...

    -Хапва ли ти се нещо? - предложи той.
   -Няма да откажа...Какво предлагаш?
   -Искаш ли да те изненадам?
   -Естесвено,че да...
   -Стой в леглото и не мърдай...Каквото и да чуеш,дори ругатня от моя страна,не идвай - целуна ме по челото - Ясно?
   -Дам... - целуна ме по устата по-продължително,след което стана от леглото.
   -Дори да се облека или поне да си взема душ не мога ли?
   -Може,тъкмо отново ще те съблека... - намигна ми и отпраши към кухнята.

   Както му бях казала,взех си по-дълъг душ,за да не скучая в стаята му...Вече се бях облякла в същото бельо,и отново бях завита в завивките му.Започнах да ровя в телефона си и след пет минути Алекс дойде в стаята с поднос.
  
    -Какво ми носиш? -попитах докато слагаше храната в скута ми.
   -Любимото ти! - той целуна челото ми - Колкото и да е банално,знам че обожаваш макарони с сирена,а повярвай ми вътре има много...
   -Благодаря ти-и... - казах му и не спрях да го целувам...
   -За теб винаги...ако го готвех за онази щях да сложа отрова за мишки... - казах и се засмяхме.
  
   Алекс беше направил порция и за себе си и двамата ядохме.За момент дори преплетохме ръце и пробвахме да ядем така.Като резултат от тази моя идиотска идея Алекс трябваше за си изпере цялата спалня...

    -Е,хареса ли ти? - попита ме след като бях свършила с яденето си.
   -Дори повече от това... - надигнах се и го целунах.
   -Много ми харесва да сме си заедно... - каза той след като се наклони и започна отново да ме целува...
   -И на мен...нищо,че излизаме от ден и го направихме вече два пъти...
   -Фактически се познаваме от две години,само че едната я пропуснахме. - усетих усмивката му по време на целувките... - Но мисля,че за днес ни стига.Изтощена съм от всичките уроци и това,а и трябва да си тръгвам...
   -Няма ли да останеш... - той отново ме целуна - Хайде,знам че искаш...
   -Добре де...Ще остана.
   -Знаех си...
   -Но веднага заспиваме,едва си държа очите отворени... - легнах на едната от двете възглавници.
   -Просто да си в леглото ми ми стига... - той обви ръце около мен - Лека нощ Леа.
   -Лека нощ Алекс... -стиснах ръката му докато не заспах...