A & L :The Beginning Of The End

Going back to you is like readin' the same book over and expecting different end

   -За бога... - изнерви се Алекс и си хвърли телефона по масата,прекъсвайки ме да си отхапя от храната.
   -'Защо се ядосваш'? - имитирах го от по-рано.
   -'Нищо,за глупости'. - и той ме копира и му повдигнах вежда.
   -Какво ти каза чичо ти отново?В последно време ти звъни повече отколкото аз се обаждам на майка ми.
   -Дълга история.Всъщност,чичо иска много неща от мен,накратко казано.
   -Какво иска? - Алекс се хвана за главата и издиша тежко.
   -Ще ти кажа по-късно. - той си разтри челото и му побутнах ръката.
   -Не се ядосвай,от сега ще ти излязат бръчки. - той ми извъртя очи и продължи да яде - Просто не вдигай! - опитах да го спра щом телефона му пак звънна.
   -Извини ме... - стана от масата и му издишах тежко.

   "...Какво толкова ще ти стане ако просто ми кажеш?..."

   Алекс отиде на сигурно двадесет и повече метра от мен.Въртеше се в кръг,хващаше се са косата,опитваше се да обясни на чичо си нещо и гледаше към мен.Сякаш ме сочеше и говореше за мен,поклати глава сякаш се отказваше,примиряваше се с него.Загуби битката,затвори телефона и се върна при мен.

   -Какво стана?Какво има?Какво ти каза? - обсипах го с въпроси.
   -Изобщо не ми се говори за това...
   -Искаш ли да тръгваме?
   -Да,не съм гладен повече.

   Сложих боклука в празната хартиена торбичка,взех и пластмасовите тави и ги оставих на мястото им.Изхвърлих и торбичката и настигнах Алекс,който си тръгна сам.

   -Изчакай ме! - хванах го за рамото,но той не ме погледна - Сърдиш ли ми се за нещо?
   -Опитвам да възродят неща,умряли отдавна.Да поливам овехнало цвете с капки вода.Да запаля огън с две малки камъчета,които дори не мога да хвана.Щом видя да се поддава дим,трябва са го изгася с крак.
   -Моля?

  "...Не ми казвай,че говореше за нас..."

   -Какво искаш да кажеш? - продължавах да го питам.
   -Няма значение. - отсече.
   -...'Ще си намеря някого като теб'... - довърших и той ме погледна - И за двама ни го казвам... - кимна ми и не обели повече нито дума.

   Излязохме от мола,Алекс отключи колата и влязохме вътре.Запали.И колата,и самия той запали.Гняв.Дишаше тежко и ръцете му трепера от нерви.Исках да хвана ръката му на лоста,но се отказах на педя от нея.Ако изключим тези моменти,всичко беше супер.Не знам какво му е казал чичо му,но се моля да не пребива всички наред отново.