A & L :The Beginning Of The End

I can't forgive you

   Пробвах всичко,но никакъв резултат...След първия ми неуспешен опит,реших да свиря нашата песен.Цял.Ден.Никакъв отговор.След това ми дойде великата идея се запиша как крещя из целия град как и колко много я обичам.Пратих й го и оставих самия запис в пощенската й кутия.След няколко дена видях касетата в до коша й смачкана,а на лаптопа ми дори не ми показваше,че го е видяла.Останах без глас и на следващия ден реших да напиша всичко с огромни букви на още по-огромен плакат.Стоях цял ден,но не го видя.Реших да наема самолети и да го изпишат в небето,но напразно.Вчера с малкото ми останал глас й се молих и стоях прав едва,но отново нищо...Никога не ми е била чак толкова сърдита.Леа наистина ме мразеше...

   Сега бях тук с последна надежда.Ако не ме приеме се оставям на вятъра. Реших да се облека както на първата ни среща,да взема същия букет,нядявайки се носталгията да прихване и нея.Добре че костюма беше стегнат,защото се разпадах,всякак.Ема ми направи услуга и то не малка.Каза на Леа,че днес е щяла да я вземе за да отидат на мола,но такова нещо нямало и да има.Леа я предупреди,че ако доведе мен повече и на нея няма да й говори и Ема също ще пострада заради мен.Дано поне на нея прости,ако на мен не ми.В главата ми в момента се въртят всичките ни моменти заедно и просто...просто...Знам какво ще й кажа,но не знам какво ще правя ако отново не дойде...

         Гледната точка на Леа

   Ако видя Алекс отново просто ще избухна.Явно не разбра че ми е черен и че не искам да го виждам никога повече.Поне сега с Ема ще излезем,така че да си крещи на празната къща.Макс също излезе нанякъде.Туко-що звъннах на Ема за всеки случай ако е довела Алекс,увери ме,че не е с нея.Най-накрая да отворя входната врата спокойна,но не...

   Алекс стоеше отпред.Както на първата ни среща,помнех всичко от тогава.Хубав спомен от времената,които ме срутиха.Но за бога...След всичките ми откази,болката от стоенето прав,а трябваше да в количка и какво ли още не...Въпреки всичко се усмихна в момента в който ме видя.Идея си нямам къде намери сили за това,защото аз нямах...

   -Леа,моля те не затваряй... - каза с пресипнал глас и направи една трудна крачка към мен.
   -Разкарай се,Алекс. - първите ми думи към него от седмици - Спри с всичко,откажи се.Не те искам и няма да те искам.Достатъчно зле съм и по принцип...
   -Гласа ти... - отново ми се усмихн и му извъртях поглед - Моля те,щом съм ти безличен,какъв е проблема да ме изтърпиш оше минутка... - каза ми щом пак посегнах към вратата - Не знаеш колко ми е зле на мен без теб...
   -Сега знаеш как ми беше през цялото време преди...