A & L :The Beginning Of The End

You still don't believe me

   След снощи някак все още вях върху него.Не след дълго се събудих от ръката му,която отново си играеше с кичури от косата ми.Тогава забелязах,че ме гледаше и ми се усмихваше.

   -Събудих ли те?Извинявай...
   -От колко време ме гледаш как спя...? -попитах още сънено...
   -Цяла нощ... - той ми се усмихна.
   -И не си мигнал? - той ми кимна и се сгуших се в него.
   -Знаеш ли колко си сладка докато спиш? - каза и започна да ме гали по бузата,а аз е надигнах и го целунах.
   -Обаче ще ставам.Искам да ти направя закуска...
   -Недей моля те.Стой още малко... - той се прозя.
   -А до вчера не ме искаше...
   -Не знаеш колко ми беше гадно тогава...или колко ми беше трудно да мълча...
   -А на мен да те гледам така... - след като го казах той отново се вторачи в тавана,но този път с тъжен поглед.
   -Е,аз ще отивам...

   Започнах да ставам,а той отново не ме погледна.До последно си мислех,че ще отдели поглед от тъпия таван,но това не стана...

   Бях решила отново да му направя любимата закуска,а именно - пържени филийки.Не ми отне кой знае колко време да ги направя.Вече носех подноса в стаята му,а той още гледаше нагоре.Отново не забеляза да сядам на леглото...

   -Ще ме погледнеш ли или тавана е по-интересен от мен?
   -Не.Не естесвено...Кога направи закуска?! - попита Алек очудено.
   -Докато ти беше в транс от шибания таван!
   -И-извинявай.Просто пак се замислих...
   -Ще се замислиш ли в мен? - казах след като седнах на корема му и го целунах - Като за "добро утро"? - казах между целувките на които той не отговаряше - Мамка му,какво ти става?!Не мислех,че някога ще откажеш това!
-Ще станеш ли от мен за да хапнем?
   -Да... - казах ядосано и се отдръпнах от него обидена...

   След като бях слязла от Алекс взех моята порция и започнах да ям.Той само побутваше храната на ляво надясно докато аз вече бях изяла моята...

   -Не ти ли харесва? - оставих чинията на нощното шкафче и отново легнах на леглото -Ще кажеш ли нещо или пак ще ми се сърдиш? - отново бях ядосана.
   -Каквото и да ми сготвиш,дори и да е най-гадното нещо на света,ти ще го направиш вкусно,просто...
   -"Просто" какво?
   -Още не мога да си избия как те целуваше и сякаш на теб ти харесваше...Вярно ли е? - той най-накрая ме погледна.
   -Естествено,че не Алекс!Как можа да си го помислиш?Забрави ли какво си бяхме казали снощи...
   -Не.Разбира се,че не...
   -Тогава?
   -Не знам...Извинявай,просто още ми е леко тъпо...
   -Няма защо да ти е тъпо!Даже на мен трябва да ми е тъпо заради онази снимка,на която ти наистина си бил щастлив!Аз ти повярвах,а ти на мен още не!
   -Права си Леа.Извинявай,лепни ми пак шамар,за да си избия онзи от главата...
   -Няма да те удрям Алекс...
   -Напротив. - той хвана ръката ми и сам се удари с нея толкова силно,че и мен ме заболя.
   -Ауч! - извиках.
   -Вече няма да си мисля за него...
   -За какво беше всичко това!?И защо толкова силно!?
   -За да може да ми слагаш лед и да се грижиш за мен... - каза той и се засмя.
   -Алекс... - извървях очи.
   -Какво?Да не мислиш,че мен не ме боли? - той взе ръката ми отново и я сложи на бузата си -Мина ли й? - каза след като започна да целува ръката ми.
   -Може би... - казах и се закикотих -Алекс,бузата ти е червена!Изчакай да ти взема лед... - казах и започвах да ставам.
   -Никъде няма да ходиш... - той ме дръпна за ръката и паднах върху него -Искам си нещото за "Добро утро"... - той започна да ме целува.
   -Това е Алекс който познавам и обичам... - казах му и усетих огромната му усмивка между целувките...

       ...

   След известно време забава в леглото се тръшнах назад за да нормализирам дишането си.Най-накрая видях усмивката му,а аз пях още по-щастлива защото се бях заредила с доста противозачатъчни и нямаше да се притеснявам ако беше станал фал...

   -Как можех да ти се сърдя? - каза Алекс след като беше легна и ме гледаше.
  -И аз се чудя... - потупах рамото си и се засмяхме - ...Поне днес не трябва да ходиш никъде.
   -Какво ще правим цял ден тогава? - попита ме той.
   -Не знам...Принципно ти си човека с идеите за излизане.
   -Вече нямам никакви...Кога казаха,че ще ти се оправи крака?
   -След повече от две седмици... - казах и той издиша тежко - На мен ли го казваш?
   -И какво ти се прави? - попита ме Алекс и се облегна назад.
   -Трябва ли всеки ден да правим нещо?Може просто да останем тук и...знам ли,да пооправим?
   -Предпочиташ чистене пред забавление?
   -Ами принципно не,но все някога трябва да растребим тук?
   -Така да бъде... - каза Алекс и стана от леглото.
   -Подай ми блузата моля те... - казах прикривайки се с чаршафите му,докато той ми я подаде -Хей... - той започна да си играе с тениската като я дърпа.
   -Така ми харесваш повече... - каза той след като завивката с която се покривах падна -Вече съм те виждал гола,както и ти мен.Няма от какво да се притесняваш... - каза след като вече почнах да се зачервявам.
   -Притеснявам се повече от хората от другата кооперация.Нямаме нито завеси,нито щори...
   -Няма нищо,тъкмо ги учим на това-онова. - каза през смях Алекс след като вече и двамата се бяхме облекли.

          ...

   С Алекс вече си бяхме разпределили нещата които трябваше да изчистим.Аз трябваше да изпера чаршафите му и да оправя стаята му,докато той изяви инициативата да измие всички съдове в мивката,а те бяха доста...

       ...

   Аз бях свършила с моята работа,но Алекс още миеше.Реших да си почина на дивана замалко докато не чух чупене на стъкло...