A & L :The Beginning Of The End

I'm not gonna do it

     Гледната точка на Алекс
   
   -Изплюй камъчето,дявол да го вземе!Криеш нещо! - каза Леа и се дръпна от мен...

   "...Мамка му...Не исках така да стане всичко...Няма да мога да я залъгвам вечно..."

   -Брат ти ме заплаши,че ще ме убие ако стане нещо с теб... - казах и я прегърнах.

   Това в действителност беше истина,така фактически не я лъжа...Толкова я е грижа за мен,че ми става още по-зле.Може би не трябва да го правя...

   -Алекс...Ще поговоря с него.
   -Не,недей.Няма да дам и косъм да падне от главата ти...

    В това можех еа се закълна...Исках да я паза от всичко и всеки.,о едва ли можех от себе си.А и тя сякаш започваше да се усеща на къде бият нещата...

   -Знам Алекс...Но по нягока нещата стават без да искаш... - тя ме погледна и преплете пръсти с моите -Каквото и да стане,винаги ще те обичам някак...

   Изобщо не ми помагаше казвайки ми такива неща...Караше ме да я обичам повече,от колкото можех да си представя...

   "...Защо трябва да скъсам с нея точно когато сме на върха на щастието?!...Ами ако не трябва да се разделяме?...Може и да не трябва...Как ще го направя изобщо?...Не мога да я забравя...Няма да я забравя...Няма да го направя...Няма да скъсам с нея!...Няма!..."

   -Алекс,не си добре... - каза докато бършеше отново сълзите ми,поне този път бяха от радост.
   -Напротив Леа...Повече от добре съм!Повече от добре... - повторих и не спях да я прегръщам...
   -Какво ти става?!До преди малко беше сякаш някой бе умрял,а сега си като надрусан! - тя ме дръпна от себе си,но аз отново се приближих към нея.
   -Защото е така...Ти си моя наркотик,Леа!Обичам те... - вдигнах я и започнах да я прегръщам още по-силно.
   -Пак ли съм те сринала до основи? - попита и хвана лицето ми в дланите си.

   "...Нямаш си шибана представа какво ми направи за един ден..."

   -Малко...Но сега съм на седмото небе... - не спирах да я целувам.
   -Аз ли направих нещо?С какво те накарах да се чувсваш така? - тя ме погледна леко странно,а аз не спирах да я прегръщам.
   -Да,направи...Просто си част от мен и не мога без теб...
   -Алекс... - каза тя и започна да бърше сълзите си.
   -Леа не плачи...
   -Плача от радост идиот такъв... - тя се засмя леко и я погледнах -...Но си моя идиот...Обичам те Алекс!
   -Аз теб повече Леа...Аз теб повече... -вдигнах я за пореден път като булка въпреки болката и я завъртях - С нетърпение чакам момента,в който ще те нося така в бяла рокля... - идиотска усмиска се появи на лицето ми и Леа сложи ръце пред устата си.

    "...Не мога да повярвам,че го казах...Как е възможно да я заобичам толкова много за толкова малко време?..."

   -А-аз...Аз нямам думи... - тя ми се усмихна и ме целуна -Какви станахме за две седмици?!
   -Каквито си искаме... - повторих думите й и тя ми се усмихна.
   -Всичко е толкова хубаво.Започвам да се тревожа,че пак ще прецакам нещо...
   -Дори да стане нещо,края винаги е страхотен... - казах и тя ми се усмихна - Изцапана си...ето тук... - казах и започнах да целувам врата й,а Леа се изкикоти.
   -Нека се преоблечем.Целите сме в сладко и фъстъчено масло... - каза тя през смях и се запътих към стаята ми.

    Поставих я внимателно на леглото и й подадох дрехи,с които да се преоблече.

   -Ах...Не мога да си махна панталона! - изръмжа леко тя и се засмях.
   -Помощ? - казах и започнах да махам копчетата на панталона й,след което и самия панталон.
   -Мерси! - тя ме целуна и започнах да махам тениската си,което се оказа доста трудно -Да ти върна жеста? - тя хвана блузата ми отдолу.
   -Няма да откажа точно от теб помощ... -засмяхме се и блузата ми вече беше на пода..
   -И аз благодаря г-це-...
   -Картър! - казахме и двамата и се засмяхме.
   -Нямам вече проблем с това... - тя се засмя и я целунах.
   -А с това...? - махнах и блузата й докато не спирах да я целувам.
   -Не,даже обратното... - тя седна на корема ми и махна панталоните ми...

         ...

    Трудно е да правиш секс с бинтована ръка и шина на крака,личен опит.Едва ли щяхме да го правим често докато бяхме като инвалиди с нея...Докато го правихме за пореден път се загледах в нея преди да си сложа презерватив...Чудих се дали да го слагам,но накрая реших да го направя.Не бях готов за баща,а не знаех дали тя няма да си вземе противозачатъчни нарочно...

    След като свършихме с всичко тя легна върху здравата ми ръка и преплетохме пръсти.И двамата блеехме в тавана без причина.Леа се сгуши още по-силно в мен,сякаш всеки момент щях да избягам.Целунах главата й като знак да се успокои,предполагам го е разбрала...Винаги ме разбираше само с жест или поглед...

    "...Къде си била през цялото време?...Какво съм си мислил мамка му?!...Ами ако си ти?Ако ти си човека за мен?..."

    По едно време усетих как Леа отпусна ръката си и как отново се сгуши в мен,явно бе заспала.Отново се загледах в красотата й...Изглеждаше толкова спокойна,сякаш ние бяхме единствените хора на Земята...

    "...Колко съм бил тъп,мислейки си да я зарежа?!Та тя е перфектна!..."

    Гледайки я да спи толкова хубаво ме накара и аз да заспя.Направих една голяма прозявка,прегърнах я силно и заспах...