A & L :The Beginning Of The End

He is gone

       Гледната точка на Леа

   *Месец по-късно*

   До колкото разбрах лекарите,последно време го изкарах в кома и са ми дарили бъбрек и кръв.Мисля,че излязох от нея преди няколко дена,но дните ми се сливаха по простата причина,че нямах никаква информация за Алекс.Последното нещо което помня е как го целунах преди да изгубя съзнание.Всичко останало ми е тъмна Индия.Само се моля той да е по-добре,защото аз изобщо не бях.

   Днес беше първия ден,в който позволяваха да ми идват на гости.Чаках вече сигурно два часа от както станах с надеждата,че някой ще дойде,но напразно.Беше обяд,а нямаше никой освен някой друг лекар,който ме проверяваше от време на време.

   -Може ли да ви питам нещо? -попитах сестрата преди да си тръгне от стаята ми.
   -Да,разбира се.Какво има?
   -Имате ли някаква информация за Алекс Картър?Никой не ми казва абсолютно нищо.
   -За съжаление ни беше разпределено да не ви казваме.Прощавайте.
   -Как така?
   -Самия той ни го каза по време на операцията му.Само ни спомена,че някакъв негов познат ще ви обясни всичко.
   -Макс...
   -Да,мисля че така се казваше.Ще ви оставям. - кимнах й и тя излезе от стаята.
   -Може ли да вляза,моля ви! - чух познат глас и след това видях Макс да влиза - Благодаря ви... - той затвори врата след себе си и седна до мен - Здравей Леа...
   -Здравей Макс... - казах през си поех въздух.
   -Знам,че не съм ти най-приятния в момента и че заради мен си тук...И за това дойдох,да се извиня...
   -Знаеш ли,очаквах да имам приятели,които да дойдат,но никой не дойде... - звучеше гадно,знам,но имах нужда да го кажа.
   -Не знаеш колко много съжалявам.Развалих ви празника,отношенията,както и тези с брат ти...
   -Вече не ми е брат.Отричам се от него. - последва неловка тишина докато се чудеше какво да каже - Не ти се сърдя.
   -Така ли?!
   -Да.Не чувствам нищо без Алекс.Фактически скъсахме на "празника на влюбените".Искам да го изтрият от календара.
   -Това не ми е по-силите,но ако можех щях за да ти вдигна настроението.С какво друго мога да го направя?
   -Върни времето назад.
   -Повярвай ми,искам го повече от теб.Но не съм Хари Потър.Друго?
   -Кажи ми някаква информация за Алекс.Никой не ми казва нищо.
   -С право... - Макс също си пое дъх и погледна надолу.
   -Как така? - сърцето ми започваше да бие доста по-бързо отколкото трябваше.
   -Не съм на сто процента убеден,че трябва да ти го казвам сега...
  -Защо!?Казаха ми,че Алекс е разпоредил ти да ми съобщиш.А и какво му се е случило? - той заби поглед надолу и избягваше очния ми контакт - Макс?
   -Искам да го поемеш спокойно.
   -Притесняваш ме...
   -За това ти казах да го поемеш спокойно.Искам да си поемеш дълбоко въздух...
   -Готово...Кажи ми.
   -Кръвта,която ти беше дарена,беше от него.Както и бъбрека. - започна и вече усещах страха,разхождащ се из кръвта по вените ми.
   -Благодарна съм,но какво му е тревожното?
   -Дарявайки ти един вид живот...Лекарите са изгубили неговия...
  
   Душата излезе от тялото ми...Това нямаше как да се случва.Нямаше как да се случва това с него.Нямаше как да се случва на мен.Лицето ми замръзна,както ръцете и краката.Започнах да вдишвам по-често и да правя опити да помръдна,но просто сякаш не можех...