A & L :The Beginning Of The End

Let me love you again

        Гледната точка на Алекс

   Бавно отворих очи от проникващата в хотелската стая светлина от изгряващото слънце.Махнах коса от устата си и...се усетих.Леа беше в леглото с мен.Под едно одеало,сгушила се в мен.Тя бе слънцето,изгряващо отново в живота ми.

   -...спящата ми красавица... - пролепнах си и се ухилих от ухо до ухо.

   Целунах я в косата и я прегърнах още по-хубаво,след като си спомних предната вечер.Може би най-хубавата в живота ми.Леа го направи толкова специален.Не говоря за вечерта,а за живота ми.Изобщо нямаше да е същия без нея.Разбрах какво е наистина да обичаш някого.Да си луд и да направиш всичко за него.Господи...Мамка му,тя е...

   Леа помръдна леко,сгуши се в мен по-хубаво,прокара ръка до окото си и го потърка.Огледа се щом й целунах челото и започна да ми гали бузата.

   -Добро утро,рожденнико... - целуна ме няколко пъти и започнах леко да й галя гърба - Честит рожден ден,Алекс...
   -Благодаря,вече е най-хубавия ми рожден ден. - усмихнах й се.
   -Радвам се за теб... - целуна ме още веднъж й ме изгледа - Какво,не мога ли да си те целувам?
   -Колкото искаш...Но пък,и аз не знам,можеш ли? - повдигнах й вежда,престорено арогантен й тя се засмя.
   -Мога... - целуна ме още няколко пъти и се отдръпна,за да ме погледне - А и защо да не мога?
   -Не знам... - ударих си носа в нейния.
   -Щом си мой,а аз съм твоя,какъв е проблема? - сега аз се отдръпнах,за да я огледам.
   -Чакай...Какво? - едва дишах от щастие - З-з-з...З-а-аедно л-ли с-сме?
   -Мислех,че е ястно от момента,в който те целунах на колелото? - Леа се засмя леко и ми погали бузата - Да,Алекс,заедно сме...

   Това не беше филм,но почти съм сигурен,че чувах онези аплодисменти.Веднага започнах да я целувам където ми паднеше.Не можех да повярвам.След всичко това,най-най-най-накрая пак ще съм си нейния идиот официално.Искам да го изкрещя от онази градинка снощи и всички да ме чуят.Толкова много я обичам...

   -Наистина? - попитах,за да се уверя.
   -Да,Алекс,наистина!Освен,ако не искаш? - заигра с вежди и продължих да я целувам навсякъде.
   -Благодаря ти,благодаря ти!Благодаря ти!Благодаря ти!Благодаря ти-и-и!
   -Винаги за теб и само теб,Алекс...
   -А,а!Любов! - поправих я и я целунах шумно - Секунда... - извъртях си ръката и успях да отворя шкафа.
   -Какво правиш и какво търсиш?
   -Не помниш ли какво е това? - веднага светна щом видя познатата кутийка.
   -Това е от грив-...Але-е-екс... - прегърна ме още по-силно - Поправил си я?И я носиш тук,по дяволите,защо? - попита ме щом я извадих.
   -Да...И я нося навсякъде...Бях изгубил надежда за нея,и почти за теб,за нас.Казах си,че ако успеят да я оправят,и ние ще се оправим.Познай какво става?
   -Какво? - бавно се издигаше усмивка по лицето й и тя започна да гали моето.
   -Оправиха я точно преди Коледа и така се съгласих да дойда с Ема у вас.И на другата сутрин ти ми прости... - ударих си нарочно челото в нейното - Тази година не започна прекрасно,но ако изключим как ме заряза,целувката ти беше най-хубавото нещо,случило ми се тогава за последните месеци.Сега,всяка следваща целувка става всякаш все по-хубава от предната и това не го чувствам за първи път.Леа,исках да ти кажа всичко това още когато се изкачвахме,и вчера,и дори донякъде да оправихме нещата,трябва да те питам... - смуших се по-надолу в леглото и й показах гривната - Позволи ми пам да те обичам,любов...Дори да ми откажеш,ще си останеш така за мен,но...Ще станеш ли любовта на живота ми отново? - показах й гривната и хванах ръката й.
   -Алекс... - усмихна ми се топло и хвана лицето ми в ръце - И ти винаги си бил и ще си останеш любовта на живота ми...Да, с удоволствие ще стана. - започна да ми кимна и да си вее лицето - Ще стана... - повтори и ме прегърна силно.