A & L :The Beginning Of The End

"I love you" she said,"But I don't" I replied

   ...

   Никой не обели нито дума,освен шофьора казвайки ни да слизаме.След като слязох от таксито реших да й отворя вратата,но тя напук излезе от другата страна...

   "...Опитах да бъда мил,това ми е проблема...Сега ще видиш..."

   Заедно отидохме до къщата им и потропахме на бялата им врата.Нарочно потропах по-силно,защото се чуваше музика и то доста силно,а и заради Леа.

   -По-полека господинчо...Влизайте улухууу... - Ан ни посрещна и гледах да мина преди Леа през прага на вратата.
   -Играта започва... - каза ми Леа и отиде при рожденничката - Честити рожден ден! - те се прегърнаха и аз дойдох при тях.
   -Честит рожден ден и от мен!...Къде ме забрави,любов моя? - нарочно придърпах Леа рязко към мен.
   -Съжалявам,мило. - тя ме целуна по бузата и нарочно заби зъби,макар и за секунда,леко заболя.
   -Простено ти е... - целунах врата й опитвайки да направя лека смучка.
   -Ама вие двамата...Карате ли се?Какво ви става? -попита очудено София и се засмяхме.
   -Нищо ни няма,но ти й Чад ще откачите.Това е общия ни подарък с Алекс за вас.Приятно прекарване.  - Леа и подаде плика и тя веднага го отвори.
   -Какво е...Не...Не!...Благодаря ви адски много,но не мога,т-та това е по-скъпо от мен... - очевидно изпита доста смесени чувства,но ние отказахме плика - Велики сте!Много ви обичам! - тя ни прегърна силно и с Леа засякохме погледите си през рамената на София.
   -И ние те обичаме много и се надяваме да си изкарате страхотно там... - казах й и сложих ръце в джобовете.
   -Пак ви благодаря адски много... - тя пак ни прегърна и ние се засмяхме леко.
   -Няма проблем,с Чад го заслужавате. - каза Леа и я потупа по гърба.
   -Е,какъв алкохол искате?Има всякакъв.
   -За мен само чаша уиски,искам да остана все пак и трезвена,защото утре е важен ден за мен и Алекс.Нали,любов? - Леа ме погледа едновременно студено,но й принудително в същия момент.
   -Естествено.Утре ще вечеряме с техните и ще обсъждаме сигурно как спя с дъщеря им.Вероятно ще питат колко бързо си отваря краката за мен или колко мога да й го-...Ауч!
   -Ахам... - Леа ме настъпа силно и ме накара да млъкна - Нещо ми дере гърлото,има ли вода тук някъде?
   -Да?Е-ето там... - София ни погледна странно,посочи ни маса пълна със чипс,снакс,напитки и какво ли още не.
   -Извинете ме. - тя отиде натам и София ме дръпна за ръката.
   -Скарани ли сте,за бога?!Никога не съм ви виждала такива... - каза ми тя в ухото,музиката беше шумна все пак.
   -Не,но водим лек спор...Кой може да бъде по-лош и ще загуби.
   -Господи,до там ли паднахте... -тя ми повдигна отчаяно вежда и ме побутна - Слушай.Отиди при нея и си върни агънцето преди да се е превърнала в кучката на града.Бягай! - тя ме бутна към Леа и започнах да се спъвам пред нея.
   -Пф...Бастун. - каза тя без да ме поглежда и отпи от пластмасовата си чаша.
   -Да.Аз съм бастун,дебил,идиот и какво ли още не,но под тази строга обвивка се крие сладураната,в която съм влюбен от повече от два месеца... - приближих се към нея и й се усмихнах - Какво ще кажеш да спрем с тази идиощина и пак да си говорим като нормалните хора?
   -Щом се предаваш...Съгласна съм. - тя ме целуна и аз я прегърнах.
   -Не съм се предал,ще продължим след рождения ден...
   -До тогава ми се радвай,защото ще стана още по-лоша,времето лети,а делим едно легло...
   -Така да бъде... - целунах я и щом се огледах забелязах,че Ан,Чад и София са ни запали през цялото време - Какво? - попитах ги и те се засмяха.
   -Нищо,нищо... - отвърна Ан и се обърна настрани.
   -Само ние ли ще сме? - попита Леа.
   -Ами да.Другите имали работа,изпити,родители и сестри за които да се грижат...Само глупости. - отговори Чад и хвана ръката на София - Вие сте ни достатъчни,ще ни е забавно и само с пет човека.
   -Така е.Тогава...Къде е музиката?Алкохола?Веселието!? - Леа започва да подтиква всички - Това е последния ти рожден ден преди да родиш и да не искаш да го прекараш стоейки така?! - тя посочи София.
   -Не! -изкрещя тя.
   -А ти Чад?Времето лети и девет месеца ще минат преди да си щракнал с пръсти,и искаш да стоиш безцелно докато любовта на живота ти стои до теб и изобщо не й обръщаш внимание!?Скоро ще имаш един малчуган,заради който няма да имаш време дори да се огледаш и искаш времето ти да мине така?!
   -Не! -той също се изкрещя.
   -Ами ти,Ан?Гледаш как всички около теб са във връзка докато ти стоиш сама!Покажи,че вътре в теб има някакъв признак на живот и твоя принц сам ще дойде при теб,нали така?!
   -Да! - казахме единодушно и всички вдигнахме чашите си.
   -За нас и за това как ще си купонясваме като за последно! - Леа вдигна тост и всички си изпийме всичкп на екс,след което целунах Леа.
   -Не знаех че можеш да надъхваш така хората...
   -Вече знаеш... - тя също ме целуна и пак всички ни зяпнаха - Също мога да й да казвам това често...Обичам те Алекс!
   -Аз теб не...