A & L :The Beginning Of The End

I really don't know what to do

    Прибрах се в апартамента,седнах на дивана и се хванах за главата.Главата ми просто не можеше да приеме ситуацията.Как съм можел да объркам Леа с Ема?Единственото им общо нещо е...дори нямат такова,просто в гръб са почти еднакви.Едното момиче е просто момиче,другото е любовта на живота ми.

   -Леа,моля те вдигни ми... - примолих се за пореден път на гласовата поща - Мила,толкова много съжалявам,не съм искал...Дано поне изслушаш съобщенията...

   Зарязах телефона си на масата и се огледах.Без Леа наоколо тук е толкова празно.Нищо не се случва.Нищо не помръдва.Нищо не ме кара да остана тук.

   Станах и се порастъпчих наоколо,търсейки решение.Леа дори ми бе оставила пръстена си точно щом пак бяхме на върха на щастието.И като нищо мога да съм поредния,който ще забрави заради изневяра.Изгубих се в собсвените си мисли,и заплаках като женчо.Сълзи от нерви и съжаление падаха от лицето ми.Удрях по масата без да ми пука,че щях да счупя нея или ръката си.Нямам идея какво да правя,освен да стоя и да съжалявам.

            Гледната точка на Леа

   -Честито,госпожице,в трета-четвърта седмица сте.

   Стиснах очи и Макс потърка рамото ми.С него преди малко влязохме в кабинета на гинеколога.Легнах където трябвяше,той намаза корема ми с някакъв крем и прокара машинката по него.Всички забихме погледи в монитора,макар очите ми да не даваха да не виждам нищо.След няколко минути се изкара и снимката от видеозона.

   -Благодарим. - каза Макс и взех снимката в ръце.
   -Избягвайте храни като суши и ядки.Алкохола ви е забранен.Поддържайте пълноценен сън,избягвайте излишните нерви,и бременността ви ще премине добре.
   -Не е наше,аз не съм бащата. - обади се Макс.
   -Бащата болен ли е?Такъв трогателен момент като този да отидеш на гинеколог по тази причина не се изпуска!
   -По-добре да не започвам с това... - смъмрих и затворих очи - Час за аборт?
   -Леа! - скара ми се Макс - Леа,стегни се!Не я слушайте,не е на себе си от тъга и гняв...
   -Аз нямам проблем с това,но тя и бебето имат.Аборта фактически нито ще ми смъкне заплатата,нито ще ме разведе с жена ми,нито ще ми направи каквото и да е.Не само от човещина,но и като гинеколог трябва да кажа,че след аборта вече наистина неща могат да станат по-зле.Първо,шанса да забременеете пак е почти никакъв.Второ,огромен процент от жените направили го съжаляват и изобщо не го понасят лесно.Много е лошо да осъзнаете грешката късно,госпожо...
   -Не съм женена... - въздъхнах отчаяна - До вчера си мислех,че донякъде някога ще съм,и в един момент гледам две чертички и годеника ми да ми изневерява.
   -Всичко ще ве оправи,ще видиш... - Макс потърка ръката ми.
   -Ще трябва да ви се обяснят още няколко неща,само че идва обедната ми почивка... - мъжа вдигна телефона и ведна заговори по него - Доктор Блек,явете се в сто и дванадесета.
   -Доктор Блек! - боже,напълно забравих за съществуването й!
   -И преди ли ви е преглеждала?
   -И да,и не.Просто причината беше друга.Близка е на мен и на...няма значение.
   -Вижте... - той се засмя леко и се наклони напред - Не веднъж ми се е случвало и знам,че неудобно аз да говоря за вагината ви пред познатия ви,затова искате ли да ви прехвърля на нея?
   -Да,да,да! - въодушевих се и в този момент тя влезе.
   -Ясно. - усмихна се гинеколога и пръстите му заиграха по клавиатурата на компютъра.
   -Я,кой в тук. - Дакота ми се усмихна и вдигнах ръце за да я прегърна.
   -Леа!
   -Доктор Блек! - Макс се отдръпна и тя ме прегърна забързо.
   -Обяснете и какво да прави и какво да не.Аз излизам в почивка. - той излезе и останахме само ние тримата.
   -Е,да ти честитя ли вече? -поклатих глава.
   -В трета седмица... - вдигнах защитно рамене и тя сложи ръка на сърце.
   -Забравих да се представя.Аз съм доктор Дакота Блек.С Леа се познаваме откакто с Алекс се бяха избили.Вие предполагам сте бащата,нали?
   -Не! - противоречи й веднага - Близък приятел...
   -Защо Алекс не е тук?Дори да не сме се виждали толкова време съм сигурна,че щеше да скача от щастие.
   -Не ми се говори за това... - захапах устна.
   -Да не би да е станало нещо с вас?
   -Въпроса е какво ли не е ставало...Лъжи,лъжи и още лъжи.Накрая се молех и положителния тест да е лъжа,но то се оказа единственото вярно нещо в цялата ситуация...
   -А любовта ви?
   -Това са глупости,измишльотини... - поклатих глава и направих знак да спрем разговора.
   -Добре,ам... - Дакота почеса врата си и погледна встрани - Сега,майка ти давала ли ти е онова конско за бременността?
   -Не? - свих вежди.
   -Добре...Трябва да то кажа,че никоя жена не е като останалите.Всяка бременност е непредсказуема.С течение на времето ще разбираме малко по малко за здравето на бебето,и лошото е,че през цялото време ще минеш няколко пъти през ада.Има вероятност от нещо като странични ефекти.
   -Какви са те?
   -Припадане,умора,в началото ще ти се гади.Огромен апетит и контракции.Не трябва да позволяваш на главата ти да започва да премисля.Това ще образува нерви,което изобщо не е добре нито за теб,нито за бебето.Избягвай ги по възможност.Никакви хапчета.  
   -Поне с това няма да имам проблем... - издишах тежко.
   -Около 16-тата седмица ще разберем пола,но до тогава има време.До тогава,със цялото си сърце,ти желая лека бременност и за нататък. - тя хвана ръцете ми и погледна надолу - Казвам ти го и като приятелка,защото не си ми само пациент.Половината неща,които ти казах,нормалния гинеколог няма да ти каже.Ще ти изпиша няколко неща като витамини,които да приемаш,храни които да не,какво да правиш и какво да не,и така нататък... - кимнах и с Макс се спогледах - Само помни,че щом излезеш от ада,ще си като в рая.Всичко ще си струва накрая.
  

    ***

   Повярвайте ми,от десет сутринта опитвам да кача глава.Ох,и тяхната не е лесна.Леа официално е бременнаааа!!!Как ще се казва бадема в корема й,или изобщо...пазим ли го?😁😉😥😊🔥🙌🤰👧