A & L :The Beginning Of The End

A honest answer

Гледната точка на Леа

Чувствах се повече от ужасно през цялото време.Още същия ден се бях заключила в стаята ми и плаках с часове.Щях да дойда на срещата.Отне ми време да осъзная всички случили се неща и да - започнах и аз да харесвам него.Макс си имаше чара,беше забавен,мил,грижовен и наистина започна да ми липсват тези странни моменти.Признавам си,донякъде ми харесваха...Точно си ми харесват,не знам защо казах "донякъде".И всеки ден ставаше все по-зле,защото нямаше ни вест,ни кост от Макс.Веднага щом телефона ми се оправи опитах да му звънна,около хиляда пъти,но все даваше свободно.След няколко дена направо ми затваряше.Оставих му безброй съобщения,без отговор.Опитах веднъж да отида у тях,но се замислих преди да потропам и се поставих на неговото място - и аз нямаше да отворя .Не съм го виждала от както беше на покрива и го разбирах напълно за всичко.И аз да бях,и аз нямаше да чакам боклук като мен,който мисли само за себе си.Той направи какво ли не за мен последната година,а аз не го уважих за няколко часа.Какво остана и в дъжда с цветя и бонбони.И като вземем впредвид факта,че този човек само страда и мисли за друг,който отдавна я напусна и никога повече няма да го види просъо не мога да си представя какво му е било.Онзи ден си обещах повече никога да не му казвам името,или поне да избягвам да го правя.В момента,в който се замислях за него се ощипвах и гледах да се разсея с нещо друго.Но нямах много възможности...Или мислех за Макс,или за нещата които беше правил за мен,за които съм била сляпа...

-Петък е!Не се ли радваш? - побутна ме докато излизахме от университета.
-Да.Ще отида на бар... - погледнах я тъпо и тя издиша тежко - Какво се очаква от мен?Каза ми "никакъв алкохол в дома ти",бара не беше споменат.
-Това е безмислено...
-Защо?Ще го обсъдя пияна с някоя друга мацка и двете ще страдаме,правила съм го...
-Казах че е безмислено,след като Макс е там.
-Да,повярвах ти...
-Ето го там,излиза от магазина...с цигари,ужас. - не можех да повярвам на очите си,обърнах се и наистина беше там - Къде се затича?!
-Къде може?!

Обърнах се и веднага се затичах към него.Имаше едни може би 100 метра до него.Започнах да бягам още по-бързо,но щом той ме погледна и също се забърза към колата си.

Гледната точка на Макс

Наистина се чувствах ужасно.Дори повече.Чувствах се като пълен идиот вече цяла седмица.Цяла седмица,в която я избягвах и не я видях нито веднъж очи в очи.Не исках нищо повече от Леа.Мислех си,че веднъж щом всичко очевидно свърши,ще спра да си мисля за нея и някак ще я забравя,но постигнах обратен ефект.Леа сякаш беше навсякъде около мен и виждах само нея в лицата на другите момичета,които ме заговаряха.Дори веднъж реших да отида на бар с надеждата ако се изчукам с някоя от курвите там,че ще ми мине.Не стана.През цялото време си мислех,че чуках Леа и нещата станаха още по-зле отколкото бяха.Никаква концентрация цяла седмица.Дори не разбрах кога ми свършиха цигарите и излизайки от магазина сърцето ми прескочи - Леа тичаше към мен.