A & L :The Beginning Of The End

The best "hey" I've ever heard

   Живота отново е хубав.На въпросната вечеря преди време бяхме седнали на маса за четирима,Леа седеше до мен и през цялото време й държах ръката.За съжаление,Макс седна на заданата седалка,аз пак бях отпред и нямах достъп до Леа.Минаха няколко дни и в момента бяхме у тях.Странното е,че двамцата с Ема винаги ни спират когато съм на косъм да целуна Леа.Сега дори и тази възможност я нямаше,защото беше седнала в Макс и меко казано - болеше адски много.Леа чувстваше същото когато Ема стоеше до мен.Ако имах едно желание в момента,щеше да е Ема и Макс да изчезнат.

   -Ало?Тате!?Не си ми звънял адски много време,как си? - тя стана на момента и се оттегли в кухнята.
   -Когато те зареждат заради тате... - Макс пробва да направи виц от мен.
   -Ха-ха,смешно... - имитирах смях и взех дистанционното - Ще пусна нещо за гледане...
   -Футбол? - натърти се Леа.
   -Футбол... - повторих,ухилих се като идиот и поклатих глава.
   -Отивам за чипс...Леа,може ли? - стана и туфна на дивана до краката ми.
   -"Когато те зарежат за чипс"... - повторих тъпата му шега с дразнещ глас и Леа се замся.
   -Гладна съм... - въздъхна отчаяна.
   -Лазанята нали се пече?
   -Мхм...Но не ми се чака,а дори след като се изпече трябва да изчакаме да стегне...уф!
   -Спокойно де... - надвесих се над нея наопаки и се отдръпнах като попарен щом Макс дойде навреме.
   -Дай насам! - Леа отиде при Макс и я поглежнах с поглед казвах "Да не ме заряза за чипс?!"...
   -Кефят ме отношенията ви. - отбеляза Макс и си напълни устата с чипс - Правите си много яки физиономии.Трябваше просто да се на крачка от смъртта за да се оправите,или са кажа на конец... - засмя се и Ема влезе пак в стаята.
   -Какво има? - попитах я.
   -Татко най-накрая е свободен.Утре ще съм с него цял ден.Ще отидем при роднини за пръв път от много време... - започна замечтана.
   -Радвам се за теб.
   -Лошото е,че трябва сега да тръгна към него.Чака ме вкъщи.
   -О,ами...Добре,мисля.Приятно прекарване... - целунах я по бузата,защото щеше да ме гризе съвестта и.щях да приличам на задник.
   -Чао,хорица! - помаха и тръгна.
   -Скучно ми е при вас... -  не използва друго извинение,за да се измъкне - Леа,къде ми е лаптопа?
   -Не знам,по-тихо... - помаха й с ръка за да млъкне и заби поглед към телевизора.
   -Ще взема твоя? - скръсти ръце и той светна.
   -Май го видях в нашата стая! - изпя си веднага и Леа тръгна нагоре.
   -Благодаря,най-накрая ще гледам някой интересен филм...
   -Ъ,тези отбори и по-принцип не струват.Хвани единия,удари в другия. - Макс си взе телефона и започна да се рови в него - Аз излизам!
   -Чакай... - спрях го.
   -Къде? - скръсти му ръце Леа.
   -Един познат ме вика...Абе дълга история и няма да разберете,а бързам! - скочи от малкото фотьойлче.
   -Грубо?
   -Приятно тогава? - предположи Леа докато Макс си нахлузвале обувките и якето.
   -Не знам кога ще се прибера... - трясна вратата и Леа премигна няколко пъти бързо докато идваше към мен.