A & L :The Beginning Of The End

Back home

   -Кажи ми,че това е някоя от твоите шегички.Обещавам,че няма да се сърдя. - промолих му се и вдигнсх ръцете ни между нас.
   -Не... - издиша ми тежко.
   -Но наистина ще ти се разсърдя ако не ми се обаждаш често. - нацупих му устни.
   -Ще ти се,обещавам.
   -При всеки дъх,който си поемеш. - засмя ми се и ме целуна - Сигурен ли си,че си чул правилно какво ти е казал чичо ти?
   -Напълно.
   -А убеден ли си? - продължавах си аз.Не исках да тръгва и това е!
   -Виж... - сложи ръце на раменете ми - Това са три седмици,в който ще имаш почивка от мен.Няма да чуваш алармата ми,документите ми,как пиша на лаптова и всичко,с което те дразня цели три седмици! - опита да ме въодушеви.
   -Аха...А знаеш ли какво друго няма да видя?
   -Какво?
   -Теб,идиоте! - свих вежди.Момент,да не се сърдех?
   -И ти ще ми липсваш... - прегърна ме с дебелите ни дрехи.Обвих ръце около гърба му силно и се сгуших в него.Не исках повече никога в живота си той да не е наоколо и да ми липсва.
   -Обичам те... - казах в якето му.Той целуна главата ми и хвана лицето ми в ръцете си.
   -Аз теб повече. - усмихна ми се и пак ме целуна.
   -Моля те,не тръгвай... - смекчих си лицето,клекнах леко и си подчертах лицето.Последния ми опит.Великото трио.Ако това не го спре,не знам какво ще.
   -Хайде,Алекс.Само нас чакат. - чичо му дойде до него и го потупа по рамото.
   -Влизай.Идвам до минутка. - отвърна му той.
   -Значи имам само 60 секунди с теб за следващите 3 седмици?! - ревеше ми се.Наистина ми се ревеше.
   -Ще се виждаме през видеочата.Ще си пишем.Ще...Ще...Ще поддържаме връзка,обещав...
   -Знам,вярвам ти. - сложих показалец на устните му.Той го махна и пак ме целуна.Загледа лицето ми в шепите си отново и се отдалечи от мен. - Веднага започвам с тъжните песни. - скръстих ръце.  
  

   Пак се прегърнахме,пак се целунахме и си казахме последно "Обичам те".Не отделих поглед от него докато не влезе в самолета и той не се изгуби във въздуха.Идиота ми изчезна в необятното тъмно небесно пространство докато аз се движех към колата му.Нямаше да я езика,нямаше и да стои на летишето и така се появи един оъ малкото ми плюсове в ситуацията,макар да мразя да шофирам.Полета на Алекс беше в четири сутринта.Липсваше ми преди изобщо да излезе от тъпата кола,а сега си я карах сам.Нямаше да го има по-малко от месец,а аз изтерясвах.

   ...

   Скочих,хванах лаптопа и се пльоснах на леглото веднага след като Алекс ми звънна.Разбрахме се той да ме търси,за да не му прекъсвам аз работата.Мина седмица,а сякаш беше година.