A & L :The Beginning Of The End

I'm afraid of that what are you gonna think about me after this

   -А какво искаш тогава?! - каза на висок тон и размаха ръце във въздуха.
   -Теб искам мамка му!Теб! - сложих ръце на раменете и погледнах встрани.
   -Я пак?!...Как така... - попитя тя изненадано и се отдръпна от мен.
   -А-аз имах предвид че...искам приятел като теб.Такъв на който мога да се оплаквам за гадния ми живот и така нататък.Нямах предвид д-друго. - толкова се молех да повярва на тъпата ми лъжа,на която и аз сам не си вярвах.
   -Д-добре...А-аз такова,не съм хапвала нищо и ще си тръгвам. -каза тя неловко и се запъти към вратата.

   "...Всички мой дрехи и вещи...мамка му не трябва да влиза там!..."

   -То и аз съм гладен...И-искаш ли да хапнем тук? - усещаше се колко бях неуверен,дори и аз не знаех защо.
   -Н-не,не искам да ти преча... - каза тя и се запъти към вратата.
   -Няма да ми пречиш... -настигнах я и хванах ръката й - Моля те остани,аз...

   Тя се обърна към мен и ме погледна.Усещах как нещата вървяха към нашия си поглед,но беше прекалено късно за да спирам...

   -Т-това ми е толкова познато чувство... - каза тя без да спира да ме гледа - Ще остана...
   -Ще се радвам... - и двамата се усмихнахме глупаво един на друг и се отдалечихме.

   Пуснах я и отидох към кухнята без да я отделям очи от нея.Отново онази загриженост,която тя винаги е показвала.Отново онова чувство на топлина само с очи.Отново се случваше всичко,и аз трябваше да го спра...

   -К-какво ти се хапва? -попита тя след като и двамата седнахме на празната маса.
   -Не знам. - отговорих и за да не я гледам забих поглед в тавана.
   -Какво ще кажеш за китайско?Не съм яла сякаш от векове?

   "...О я стига!И това ако не е съдба,че подсъзнателно всичко започва отначало..."

   -За какво говориш?Знам че си с амнезия,но не помниш ли как вчера ядохме китайско? - излъгах я и тя се замисли.
   -Не...Добре тогава,пица? - каза тя и й кимнах.
   -Сега ще я поръчам... - извадих телефона си и Леа стана от масата.
   -Аз ще отида до тоалетната. - прошепна ми тя и тръгна към банята.

        Гледната точка на Леа

   Колкото и да се опитвах да си спомня нещо,нищо не ставаше с изключение на това че имах много познати усещания...Сякаш бях правила едно нещо хиляди пъти,но не си спомням нито един от тези пъти.Като например погледа ни с Алекс...Толкова познато и приятно чувство,дори ми се стори още по-позната мисълта за това че не мога да го харесвам...Сякаш съм прекарвала цели нощи мислейки за него и този поглед,но не мога да си спомня нищо....абсолютно нищо,а сякаш ми е на върха на езика....