A & L :The Beginning Of The End

You're makin' me crazy

   -И ти ме подлудяваш като стоиш само по бикини и сутиен...
   -Моля?! - казах и се отдръпнах.
   -О я стига!Ще подлудиш всеки облечена по този начин,или не толкова облечена...
   -Да не виждаш момиче така за пръв път?! - повдигнах вежда.
   -Ами теб,да! - каза и извъртях очи - Е,какво ще правим цял ден?
   -Ами,аз със сигурност ще се облека...за теб не знам! -засмяхме се.
   -Давай само по-бързо,че ми е неудобно вече...
   -Добре...А ти не мърдай! - отново се засмяхме.

   Вече бях в стаята си и слагах една блуза,когато чух Алекс отново да крещи...

   -Леа! - започнах да тичам към него,но още слагах блузата си която която ми пречеше да виждам.Махнах я,и естествено паднах.

   -Алекс!Не мърдай...ауч!
   -Леа!

   Алекс стана сякаш болката му изчезна в момента,в който му казах името.Той ме хвана като булка и внимателно ме носеше към дивана.Тогава забелязах и коремните му мускули...

   "Забога,Леа спри!..."

   -Не мърдай! - вече ме беше поставил да седна на дивана - Какво стана?!
   -Чух,че ме извика и тичах възможно най-бързо към теб...и паднах...
   -Леа!Крака ти...подут е!Нося лед... - той стана за да ми подаде леда и сложи крака ми на масата.
   -Чакай малко...Преструвал ли си се?! - той сведе виновен поглед надолу.
   -Не...естествено че не! - повдигнах му вежда със суров поглед - Добре де...хвана ме!С-съжалявам...не исках да стане така,кълня се!
   -Алекс...з-защо го направи? - погледах го едновренно ядосано и загрижено.
   -Не знам...просто...не трябва да ти казвам...не трябва...
   -Ще стане по-зле,ако не ми кажеш?"Просто" какво...?
   -Просто...хареса ми начина,по който се грижеше за мен снощи...как ме докосваше...как съблече тениската ми...исках да продължи вечно...предполагам и ти мислиш така...
   -А-алекс,аз...

   "Какво да му кажа,като това беше истина..."

   -Не казвай нищо...

   Той се наклони към мен...пак се погледнахме по онзи начин,но този път и двамата знаехме,че това,от което се опасявахме,щеше да стане реалност...нямаше кой да ни прекъсне...

   -Подлудяваш ме...нека поне са си стрували нощите,в които мислех за теб... - той се наведе още по-близко...
   -Ти също ме подлудяваш Але... - бях прекъсната от целувката му...

   Устните му бяха толкова топли...не можех да го спра...не исках да го спирам...Пренебрегнах болката и седнах в него...ръцете му стискаха леко бедрата ми от долу.Прекъснах целувката когато усетих,че прокарваше ръце към сутиена ми...

   -Алекс...това правилно ли е...
   -Харесва ли ти...?
   -Да...
   -Тогава...? - ръцете му отново бяха на сутиена ми...бореха се с него...
   -Алекс! - казах и се отдръпнах от него. -Н-не трябваше да го правим...
   -Леа...п-права си...аз...с-съжаля...
   -Напусни...най-добре ще е за и двама ни ако си тръгнеш...моля те...
   -Но,Леа,аз...
   -П-просто напусни... - едва сдържах сълзите си...

   Той кимна...това беше най-тъжния и наранен поглед,който бях виждала през живота си...Обличаше тениската си,а аз скрих лицето си в дланите.Не можех да повярвам какво се случваше...

   "Браво Леа,изгуби го...отново..."

   -Нека поне ти помогна с крака...моля те... - докато се усетя вече беше до мен и слагаше лед на крака ми.
   -Кажи ми,че след това всичко ще е наред...ч-че не е последния път,в който те виждам... - вече се виждаха сълзите в очите му,както и в моите...
   -Н-не знам,Алекс...незнам...

   Той слагаше якето си и все още не спираше да ме гледа.Куцайки отидох да го изпратя...

   -Леа,не знаеш колко съжалявам...
   -Не повече от мен... - погледнах надолу,затворих врата и се спуснах по нея...