A & L :The Beginning Of The End

Should I left again so you'll understand that I need to stay?

-...любов,знам,че постъпих тъпо...за хиляден път,но...Вече нямам отговор за това или извинение...Ако беше будна,щеше да кажеш "старата песен на нов глас" и ще си напълно права,но въпреки това съм длъжен да ти кажа,че съжалявам...

Усетих капка по ръката и бавно отворих очи.Премигнах няколко пъти бавно и след това видях Алекс,държащ въпросната ми ръка.Обърнах си главата към него и го покалих по бузата.

-Старата песен на нов глас... - промълвих и той пусна още една сълза - Алекс...
-Леа... - хвана ръката ми и я целуна няколко пъти през сълзи - Леа...
-Всичко е наред...Всичко е наред... - погалих го по косата и той поклати глава.
-Не,не не е...Мислех,че съм те изгубил...

"...Аз продължавам да си го мисля..."

-Какво е станало с мен? - огледах се.Бяло и стени.Системи около мен.Не свързвах нищо.
-Свръхдоза...Получи свръхдоза и едва оцеля,по думи на лекарката.Не можех да гледам как опитвах да те спасят с дефибрилатора,а ти не показваше никакъв признак,че действа...Нахълтах тук и започнах да ти крещя и отново нищо... - избърсах сълзите му докато той гледаше надолу - Изгонига ме и направих какви ли не глупости за да отида при теб,но ме спасиха...

"...Ето защо го видях в рая също наполовина..."

-Сестра ти ще те убие.Майка ти също разбра и жената едва не получи инфаркт... - не знам защо,но ръката ми бе на бузата му и едва я галех.
-Да не си си пуснал брада за...два дни?
-Леа,мина седмица откакто те намерих в банята... - опулих му очи и той ми целуна ръката отново.
-Намерил си ме?
-Разбира се...Дори на другия край на света да отидеш ще бягам зад теб...
-Алекс,трябваше ли да си отида,за са разбереш,че трябва да остана? - отпуснах ръце тотално.Колкото повече се осъзнавах,толкова повече реализирах вината му.Бях в това състояние заради него,мамка му!Почти умрях заради него!
-Не те заслушавам,разбрах го за съжаление почти прекалено късно.Всички пак страдат заради мен,а ти самата щеше да спреш да чувстваш каквото и да е по моя вина.Леа,осъзнавам ситуацията и мисля,че така може да е най-добре за двама ни... - заболя ме и то доста от думите му след като последва тишина.
-Алекс,защо ми беше да тичам към теб,проблема,след като можех да отида на място без такива като теб? - накрах го да ме погледна и си прибрах ръката - Нямам време,че да си дам или да смисъл от това да тая надежди.Алекс,просто напусни стаята ми...
-Леа-...
-Напусни. - повторих му - Искаш да кажеш нещо ли?Какво е то,давай?
-Ами...аз...аз-...Ще си тръгна...

Алекс стоя още няколко секунди заблян надолу,погледна ме и стана.Отвори вратата,мина през нея и я остави отворена.Сигурна съм,че съм в реалността,но защо татко стоеше зад вратата,за бога?!

-Нищо ли не научи?Няма нищо,ти имаш време... - каза през смях,също мина през вратата и вдигна пръст във въздуха,затваряйки вратата по този начин.
-Какво,по...Сестра! - извиках,защото съм сигурна в това което видях.
-Да? - показа се през вратата и пак видях татко зад нея,сложил пръст на устните си в знак да си мълча.
-Нищо,прощавайте... - тя ми кимна и пак излезе.

"...В как и в какво се забърках,дявол да го вземе...Какво изобщо стана последно време?...Дрогирах се-...Не,първо прелетях до Вегас,след това станах леля?...И едва не умрях,а какво беше това място където бях един господ знае..."

Мамка му,виждах татко,умрял преди година и нещо.Или оше някак съм под въздействието на наркотиците,или напълно полудявах.Полудявах по и заради Алекс.

-Леа,може ли да влезем? - Макс и Ема се показаха през вратата и й кимнах.
-Разбира се.
-Леа,какво стана тогава? - попита ме Ема и седна на стола до мен.
-Не знам,не искам и да знам,но искам да забравя някои работи. - Ема погледна надолу и се обърнах към Макс на другата страна.
-Какви ги мислеше,че ги вършиш?Ами ако не те бяха спасили?Какво щяхме да правим без теб?
-Да сте по-добре?Един проблем по-малко на света.Бях на няколко крачки от светлината,но чувах викове зад мен и се обърнах.. - гледаха ме като музеен експонат и им извъртях очи - Нищо,просто...Не знам.
-Сега по-добре ли си? - Ема ми хвана ръката с двете си ръце.
-Ами... - погледнах към Алекс през стената макар да не го виждах,помислих за татко и погледнах към дупчите на ръцете ми - Не знам.
-Друго нещо освен "не знам" ще кажеш ли? - Макс ми повдигна вежда и издишах тежко.
-Не знам... - и двамата се облегнаха назад отчаяни - Влезте ми в положението поне за минута,никак не ми е лесно покрай всичко...
-За какво говориш?
-Какво не е наред? - Ема ми потърка ръката и ме погледна право в очите - Говори с нас...

"...Обичам годеника ти и го мразя в същото време,излизам с човека,с който ти трябва да си,привижда ми се починалия ми баща..."

-Не ми се говори за това. - отвърнах тихо.
-Кажи ни,Леа,какви приятели сме ти иначе?
-Никакви ако ви кажа...Просто ми дайте малко почивка,може ли? - те се спогледаха и след това забиха поглед в мен - Хм?
-Разбира се. - и те напуснаха,без да казват повече.

***
Deep разговор,а?Сорка че главара си пада така,ама ме знаете.А и съм ви обещала и хубави неща за напред.Искам да видя обсъждане като онзи сериал във фейсбук за тъпото псе.Сериозно искам мнения.Задължително.Обичкам ва!❤