A & L :The Beginning Of The End

'Thanks' for coming on our date...

   За пръв път от много време насам се събудих се с усмивка.И си имаше повод.Някак помнех всичко от вчера,макар и малко замаглено.Сега остана само да се моля,че не съм го сънувал.Имаше само броени часове до "срещата" ни,но в огромни кавички,защото си нямам никаква идея дали ще дойде.Стискам палци,защото ще изглеждам като пълен идиот след това и нищо изобщо сигурно нямаше да бъде същото.Сигурно ще се избягваме,или дори няма да си говорим.Вече сериозно започвах да се притеснявам,а занятията дори не са почнали...

        Гледната точка на Леа

   -Леа!Бързо ставай!Обличай първото нещо което видиш! - Ема ме събуди хвърляйки дрехи по мен - Ето ти направо!
   -Още пет минути... - измрънках си под носа и пак се завих с чаршафите.
   -Нямаме й толкова!Закъсняваме! -  тя ми хвана ръката и започна да ме дърпа от леглото.
   -Майната му на униветситета,нали тази година не отсъствах чак толкова...
   -Де да знам...Но знам,че искам хубава диплома,без отсъствия и с хубави оценки!
   -Отивай тогава,аз защо съм ти?
   -Така,ставай!
   -Добре,мамо... - започнах да си обличам дрехите,който хвърли по мен преди малко.
   -Ето ти кафето,пий го на две глътки,хайде... - Ема направо го взе от шкафчето до мен и ми набута чашата в устата.
  

   В началото се задавих,но го преглътнах някак.Използвах малкото време, което ми даде да се преоблека на спокойствие,за да си спомня какво стана вчера.Всичко ми е толкова мътно,но помня цялата вечер на части...Помня как си разказваме истории,след това как нещо друго си говорехме и след това търсех Ема за нещо,и накрая бягах и й казвах,че искам да си тръгваме...Изпих аспирин когато бях в бянята заради тъпия махмурлук.Имах чувството,че забравям нещо,но докато Ема не спираше да ми дава зор да тръгваме не успях да го измисля.

   -Ето ти нещата,тръгваме!Викни асансьора докато заключвам... - разпореди ми и като парцал се довлачих до него и натиснах копчето.

   ...

   Ема тъкмо паркира пред университета.Изобщо не разбрах кога се случи това,защото сама се опитвах да си спомня.Просто се молех да не съм направила някаква идиотщина в пиянството си.

   Пак бяхме разделени с Ема по време на лекциите,за което бях безкрайно благодарна,защото адски много ми се спеше.Дан седна до мен и понеже и той вече я караше като мен ми услужи с якето си.Най-често го молех за него,защото беше меко и беше прекрасна възглавница.