A & L :The Beginning Of The End

So we are moving on?

   -Алекс... - промълви Леа и се сгуши в мен - Алекс...
   -Хм?
   -Мирише ми на изгоряло...
   -Няма нищо,ела насам... - прегърнах я по-хубаво и чипса падна на земята.
   -Алекс... - тя се надигна и си разтърка очите - Алекс!Кухнята дими! - вече беше сериозна и станах.
   -Моля?! - станах и тръгнах към кухнята сънен - Ти не изгаси ли лазанята?!
   -Не!Изключих за нея... - хвана се за косата и я отдръпнах от вратата.
   -Но успя ли да изключих печката...Викай пожарна и бягай,аз ще я  изгася.
   -Не!Пожарната ще си свърши работата!

   Не я послушах,а затичах към банята.Откъснах си от ръкава,намокрих го и я подминах след като пак дойде при мен.

   -Алекс,не!Алекс! - изкрещя ми тя,поех си въздух и влязох вътре.

   До колкото можех да видя,печката беше запалила дървените плотове,те бяха разпалили тапетите по стените,оттам паркета малко след плочките на плота водещи към масата,която също беше в пламъци.Взех пожарогасителя и между звука от пяната чувах викове.

   -Алекс!
   -Леа,бягай! - отидох до нея и я избутах след вратата.
   -Това е работа на пожарната! - издърпа ме при нея и изпуснах пожарогасителя в пламъците.
   -Вече... - вдигнах я и отпраших към входната врата.
   -Алекс!
   -Стоим отвън. - излязохме на алеята и се ослушвахме за сирени.
   -Не ми е нужно да ми се правиш на мъж.Знам,че си такъв. - Леа изчисти бузата ми и ме целуна там - Целия си в сажди...
  -Ще се изкъпя.Идваш у нас с Макс,няма как да спите на този дим и пушек и всичко...
   -Предполагах го,но въпроса не е в това.Не се се събрали официално,а вече бедствията започнаха,Алекс.
   -Виждам,нека го мислим по-после...

   ...

   Пожарната дойде и за едни стабилни двадесет,може и повече минути и обезопасиха всичко.Нямаше повече огньове,а само пепел в цялата кухня.Цялата къща се беше умирисала на дим,а лошото беше,че огъня е прихванал някак и пода на горния етаж,точно под леглото им.Дори леглото им се било запалило,явно вселената мрази мен и Леа.Относно нас,бяхме в Ема.Тя още не беше разбрала за това,или поне това разбрах щом дори не ми показваше,че ми е видяла съобщенията след няколкото пропуснати обаждания.Макс поне разбра и се идваше насам.Леа все още преживяваше шока на дивана след като се изкъпа.Бях я направил цялата в сажди и пепел от прегръщането,за да я успокоя.Дадох й път в банята и влязох след нея.

   Пак стана така.Петнадесет минути щастие и след това два часа ужас.Не знаех дали да се радвам,че с Леа пак може да потръгнем,или да тъжа,че всичко това става.Поне имахме своите минути щастие.