A & L :The Beginning Of The End

Is it you who changed?Or it was I who changed...

   -Ставаме,Леа...Леа? - Алекс ме побутна и светнах.
   -Будна съм!Будна съм... - пак се сгуших в него и тогава усетих,че реално съм се сгушвала в него през цялото време - Опа...Прощавай... - дойдох си на моето място и се прозях.
   -Няма проблем,но е време да се измитаме. - Алекс се засмя и си го хванах под ръка.
  -Опа,по навик.Прощавай,отново... - засмяхме се му му пуснах ръката - Колко е часа тук вече?
   -Три сутринта минава... - пак се засмя и слезнахме надолу по стълбичките.

   Добре,че Алекс ме подпираше отзад докато се влачех по тях и вече бях на земята с два здрави крака.Оправих си наметнатото негово яке и чакахме само Макс и Ема.Аз все още се прозявах и просто се облегнах на Алекс.

   -А до преди няколко часа не искаше да ми говориш. - Алекс пак се засмя и го потутнах леко за да спре да мърда.
   -Да прав беше,сега стой и не мърдай,спи ми се...
   -Леа,ти проспа всичко.Ние какво да кажем? - и Алекс се прозя и си разтърках очите.
   -Не знам,но искам или да минем някъде за кафе или да се наспим.
   -Ето ви и вас! - Ема се затича към нас и ни прегърна двамата.
   -Толкова ли ви липсвахме за няколко часа? - засмяхме се и се спогледахме с Алекс.
   -Очевидно не сте се избили този път. - пак се погледнахме с него и в отговор с прегърнахме - Бързи сте.
   -Това ни го казваха всички когато бяхме-...О-ол... - веднага се отдръпнах от него - ...Д-да,или се караме за много време или за няколко часа. - засмяхме се неловко и и Макс се присъедини.
   -Ето ви и вас,къде ли не ви търсих...
   -Ема каза същото.Хайде,искам вкъщи.

   Набързо им показахме колата,която бяхме оставили тук още в началото.Качихме се и аз се намърдах на задната седалка и очаквах Макс да седне до мен,но изненада,беше Алекс.Макс караше,Ема беше до него отпред,и ние двамата отзад.

   -Опитвам да си взема телефона,не друго. - успокои ме щом промъкна ръката си зад гърба ми до другата ми страна.
   -Заповядай. - подадох му го отпред и той се разочарова.
   -Благодаря. - каза тъжен и просто си го прибра в джоба.
  -Може ли да си вземем някаква храна за изпът?Умирам от глад. - обадих се и Макс веднага зави.
   -Нямаш грижи. - в цялата кола се усети завоя - Бургери?
   -Бургери! - отвърнахме му всички и се засмяхме.

   "... Той потърка бузата ми леко с палеца си.Беше толкова нежен докато го прави.Пръстите му останаха на бузата ми дори когато я бе изчистил.Продължаваше да гали лицето ми,но спря щом усети,че пак ще си разменим онзи наш поглед...честно казано се разочаровах леко след като спря,но усмивката му ме зарадва отново...