A & L :The Beginning Of The End

Even when she don't remember me I know she love me

   -Като тръгвахме за университета преди катастрофата ти забрави да заключиш и аз го направих...Опа...
   -Я пак?!Каква катастрофа?! - каза тя и спря точно на прага на вратата ми.
   -На път за унивеситета катастрофирахме.Заплеснах се в теб и се ударихме в дърво...Оттам в болницата,операции-...
   -Моля?! - тя се опря на стената и започна да диша по-дълбоко.
   -Успокой се Леа,мен оперираха.Ключовете от колата някак се бяха забили в гърба ми и се превърнах в огромен ключодържател.На теб не знам какво са ти правили,но се събуди с амнезия.Знаеш останалото...
   -М-може ли чаша вода? - попита тя докато влизаше навътре в хола и аз й кимнах.
   -Знам,че ти идва в повече,но поне трябва да знаеш защо си в такова положение. - отидох към кухнята,а тя седна на дивана.
   -Ясно... - каза тя докато и подавах чашата,която тя изпи да един дъх и се забави.
  -Добре ли си? - започнах да тупам гърба й и тя се отдръпна.
   -Хапче ли си ми сложиш вътре?!Усещам му гадния вкус...
   -Може би...Знам че ги мразиш,но ти трябва,познавам те. - казах и почесах врата си.
   -Господи... - тя се облегна назад на дивана и аз погледнах към ръцете й.
   -Съжалявам,аз съм виновен за раните по цялото ти тяло и всичко това-...
   -Не ти се сърдя Алекс. -тя ме прекъсна и ме погледна - Просто...Започвам да се радвам,че не си спомням.
   -Странно е как ти пострада повече,при условие че аз се хвърлих пред теб.
   -Да но аз сякаш се уплаших и се отдръпнах-...
   -Чакай малко,спомняш си го?!
   -Да...Туко-що ми изплува в главата и как ми казваш нещо,но това вече не мога да си го спомня...

   "...Не може да си спомни,че ако това бяха последните ми думи,щяха да са 'Обичам те'..."

   -Нека говорим за нещо друго...Къде каза е пицата? - тя се надигна за да стане и аз станах вместо нея.
   -Аз ще я донеса... - казах и тя ми кимна.
   -Винаги ти правиш всичко... - тя се засмя и аз извъртях очи.
   -Та,какво стана с теб преди да се срещнем? - попитах и сложих кутията пица на масата.
   -Какво да е станало?Заби ми нож в гърба след като се изпари и срещнах едно момче Оливър-... - стиснах зъби след като му чух името - Добре ли си?
   -Да,да...Продължи. - реално исках да счупя нещо след като си спомних как той я беше целунал.
   -Та той ме покани на среща,целуна ме и след втора чаша вино ме съгласи пак да излезем...И така започна цялата авантюра с него.Излизахме доста време,много се обичахме и изведнъж виждам как се натиска с друго момиче.Дебил... - тя издиша тежко и ме погледна - Толкова ненавиждам изневярата...
   -Следващият път ще ме извикаш и ще избия нечий нос. - побутнах я и тя ми се усмихна.

   "...Това значи ли,че трябва да се ударя сам?..."

   -Добре. - каза тя през смях - А при при теб как са вървали нещата без вашите?
   -Живях в брата на баща ми,не ми бяха изобщо близки...Стоях там,защото знаех че нашите ще искат това,да съм добре...
   -Сигурно ти е било тежко... - тя сложи ръката си върху моята и я хванах.
   -Да...Сбогувах се с всички,нямах си никой.
   -Имаш си мен... - тя стисна ръката ми и ме погледна -Когато имаш нужда ми звънни,ще си ревем цял ден на испански сапунки. - каза тя и се засмяхме.
   -Щом казваш... - усмихнах й се и се погледнахме по нашия си начин...

   "...Как може да си толкова...Красива,неустоима,себе си дори със синьо око?!..."

   Не исках да го спирам за нищо на света.Всичко се повтаряше както в началото...Всичко ни събира когато сме разделени и всичко ни разделя когато сме заедно...Оставих парчето пица в кутията и започнах да се приближавам към нея...Сложих кичур коса зад ухото й и сложих ръката си на бузата й когато устните ни бяха на сантиметър едни от други...Но исках или не,заради нея трябваше да го спра...
  
   -...съжалявам Леа... - прошепнах й и започнах да се отдръпвам.
   -И аз...

   Тя хвана врата ми и ме притисна към себе си...Устните й намериха моите...Колкото и да не трябваше й позволих и се надвесих върху нея.Преплетохме пръсти и ги стиснахме по-силно.Тя остави последна целувка на устните ми и се отдръпна...

   -Толкова много съжалявам... - каза тя след като отвори очи.
   -Недей.Няма защо да го правиш...
   -Какви приятели сме?
   -С объркани емоции...Или поне ти,аз знам какво ми е...
   -За това ли ме нарече "любов моя" в болницата? - попита тя и я целунах бавно.
   -Да...Какви ще сме сега?
   -Не знам,но за твое добро не трябва това отново да става... - станах от нея със буца в гърлото - Ще ми липсваш...
   -Знам че е взаимно Алекс.Не ме оставай... - каза тя след като станах от дивана.
   -Не е взаимно Леа. - обърнах се към нея и видях зачервените й очи -Моето е по-силно...
   -Тази гривна... - гривната й беше в ръцете и я оглеждаше.
   -Дай ми я. - отидох при нея и се борех с ръцете й за да я взема.
   -"А и Л - Ти си моя наркотик!Обичам те каквото й да стане!"-... - не успяха я спра и тя  изчете на глас надписа.
   -Пусни я Леа! - издърпах я от ръцете й грубо и издиша тежко.
   -Съжалявам...Но ми е толкова позната от някъде.
   -Защото беше т-...! - спрях да говоря и стиснах зъби -Няма значение...Аз съжалявам че те повиках.Ще те помоля да си тръгнеш,отново...
   -Моля те недей! -тя стана и хвана ръцете ми - Погледни ме в очите... - тя хвана брадичката ми с едната си ръка и ме накара да я погледна -Може да не помня какво е станало последните два месеца,но не съм те забравила напълно...Знам,че искаш да остана...
   -Искам да останеш,но не трябва-...
   -Стига си ми го казвал-...
   -Просто напусни.Моля те,тръгни си... - направих една крачка назад и и посочих вратата с поглед.
   
   Тя поклати глава надолу и изтича през вратата ми.Погледна ме по възможно най-тъжния начин и излезе...