A & L :The Beginning Of The End

Old friends

   -Тропни на вратата Леа! - потропах и дори с размазано зрение можех да разпозная тази бяла врата.
   -Алекс?!Леа!?Господи...София!Чад!Бързо елате!Няма да познаете кой дойде! - веднага ни беше отворено и тя ни прегърна дори по начина,в който бяхме застанали.

   Къщата беше сравнително малка,но въпреки това спокойно можеха да живеят трима човека в нея.Беше издигана на сигурно метър и половина над земята и затова имаше стълби.Тя беше на наши много близки приятели на по 23 години,с две по-големи от мен и Алекс.Бяхме се запознали с тях в един бар и след това бяхме започнали да излизаме в компания до момента,в който Алекс не се изпари.Момичето,което ни отвори се казваше Ан.Беше не кой знае колко слаба,чернокожа,с черна къдрава коса.Беше много красива,дори със странната учудена физиономия,с която ни посрещна...

   -Вечните НДП-та! - изкрещя София и изглеждаше по-изненадана от всякога.

   "Вечните НДП-та" беше прякора ни с Алекс,защото ходехме навсякъде в гимназията.София беше слабо момиче с дълга руса коса и кристални сини очи и лицето и не се различаваше много от това на Ан...

   -Какво става тук по дяво...Пич! - Чад веднага забеляза Алекс и мен - Леа!Не знаете колко се радвам да видя!

   Чад беше доста слабо,но и мускулесто момче.Имаше зализана настрани кафява коса и кафеви очи.До колкото помня София му беше гадже...

   -Ще ме пуснеш ли сега? - попитах Алекс и той ми извъртя очи-Здравейте и от нас! -веднага се затичах да ги прегърна,но отново паднах.
   -Видя ли сега защо не те пусках?- Алекс ми помогна да стана и хвана ръката ми - Здравейте на всички!
   -Влезте! - покани ни Ан и ние влязохме.
   -Седнете там. - София ни посочи един дълъг ъглов диван и седнахме.
   -А какво се е случило с вечните НДП-та? - попита учудено Ан и с Алекс се погледнахме.
   -Кой ще им каже? - попита ме той.
   -Не знам...Давай ти.
   -Не,давай заедно...
   -Някой просто да го каже мамка му! - каза София и сложи ръце на масата,която беше пред нас.
   -Заедно сме! - казахме с един глас и вдигнахме ръцете си,които бяхме хванали.
   -Да бе! - каза Чад най-накрая.
   -И аз не го вярвам! - Ан се съгласи с Чад.
   -От къде да знаем,че не е базик?
   -Искате доказателство?Имате го... - каза Алекс и започна да ме целува и всички започнаха да ахкат и викат -Вярвате ли ни сега? - попита след като остави последна целувка по устните ми.
   -Господи... - София сложи ръка на устата си -Ще ми липсват "вечните НДП-та"...Но и ние имаме да си кажем нещо...
   -Да,няма да е зле да им кажеш...
   -Какво да ни кажете?! - казах и с Алекс се погледнахме и забелязахме пръстен на ръката на София...
   -Ще се женим! - казаха едновременно София и Чад.
   -Моля?!Кога...К-къде...имам предвид...Поздравления! - веднага станах,за да я прегърна - Много се радвам за вас!
   -Предложих й преди седмица... - обади се Чад.
   -Честито пич! - с Алекс си удариха юмрук и си размениха мъжка прегръдка.
   -И ти трябва да го направиш,чувството е велико да знаеш,че си имаш някой... - чух Чад да го прошепва почти безшумно на Алекс.
   -По-нататък пич,иначе с удоволствие бих прекарал живота си с нея...- чух Алекс да му отговаря.