A & L :The Beginning Of The End

Marry Christmas,my love

    *...Един месец по-късно...*

   -Любов моя,събуди се... - Алекс ме побутна,с което ме накара леко да си отворя очите - Весела Коледа,принцесо моя... - целувката по челото за "добро утро" не закъсня.
   -Весела Коледа,Алекс... - прегърнах го макар и още да не осъзнавах дали още не спях.

   Изобщо не разбрах кога измина цял месец.Сякаш беше вчера когато се прибрах от къщата на нашите и още на първата седмица нямаше следа от мен в апартамента ми...Е,вече "миналия ми"  апартамент...Алекс специално купи чисто нов по-голям гардероб,за да можем да поберем и моите дрехи там.През последно време той дори не ми даваше да докосвам дори най-тъпия нож в целия апартамент.Искаше да готви само той и коя съм аз да му отказвам...Отговора и сама мисъл,че някак съм негова годеница просто понякога не ми дава мира от щастие...Във всеки момент,в който не гледах към Алекс гледах или към пръстена или към гривната.Толкова се радвах,че точно Алекс ме събужда всяка сутрин,дори когато не го показвах защото трябваше да ставам за университета,но за мое щастие онази така чакана коледна ваканция най-накрая дойде.

   -Любов? - попита и се наведе за да ме целуне.
   -Дам... - върнах му целувката.
   -Знаеш ли какво е днес?
   -Коледа... - казах саркастично и го погледнах след като с отделих от него - Днес се честват три месеца от както ме търпиш.
   -Може и така да се каже... - той се надигна над мен и отново започна да ме целува - А освен това знаеш ли какво честваме?
   -Никаква идея.
   -Едномесечното ми наказание изтече.Вече нямаш право да ми отказваш.А и не искаш,познавам те...
   -Напротив...Добре де,като за "добро утро" може...
   -Най-накрая!

   Реално с Алекс не бяхме правили секс от както се скарахме за противозачатъчните.Естествено не изпих нито едно от тогава,но той ставаше все по настоятелен с всяка изминала вечер и почваше да ме хваща страх,че сега ще ми го върне за целия месец...

   -Няма да е само за "добро утро"...Ще е и за годишнината ни,за "Весела Коледа",за факта че живеем заедно вече месец...И за каквото се сетя. - прошепна ми в ухото докато ми целува врата.

   "...Знаех си..."

   -Само по-внимателно.
   -Винаги гледам да съм внимателен.Но сега ще видиш какво ми беше цял месец...
   -Мамка му...
   -Те първа ще почваш с това...

   ...

   -Любов...
   -Да Леа...Ах... - едва отвърна все още правещ движения напред и назад.
   -С-сло...Сложи ли си презарватив?
   -Мамка му...Мамка му!Мамка му!Мамка му!
   -Излизай... - направих му знак да спре и затворих очи.
   -Съжалявам...
   -Дано се любуваше на гледката.Не се очертава да я видиш пак следващия месец...
   -О,я стига!Защо съм такъв идиот!?
   -Не знам,но ме извини.Време за противозачетъчно! - развалнувах се наужким и сама си извъртях очи.
  
   Не бързах много докато отивах към банята.Дори нарочно си облякох пак бельо и пак си откраднах един от неговите суичери.Това дете да не се зачева за две минути,че за бързам...