A & L :The Beginning Of The End

I'm the one who loves your sister

            Гледната точка на Леа

    Ровех в телефона си,чакайки Алекс да направи закуска.Веднага скочих от леглото след като го чух да крещи...

   -Мамка му!Леа! - извика той с цяло гърло.
   -Алекс!Какво си... - останах без думи след като отново го видях на пода с доста счупени яйца по него и по самия под.
   -Вече наистина паднах...Ръката ме боли адски... - Алекс само погледна към порязаната си ръка,явно имаше впредвид нея.
   -Господи,можеш ли да станеш?
   -Мисля че да,само ръката си ударих...Мамка му боли!

   Някак успя да стане и да седне на дивана.Този път май не се базикаше...

   -Изчакай нося лед... -веднага отидох пак към кухнята.
   -Само вни... - Алекс се опита да каже нещо,но звука от падането ми го прекъсна...

   -Изчакай нося лед... -веднага отидох пак към кухнята.
   -Само вни... - Алекс се опита да каже нещо,но звука от падането ми го прекъсна - ...-мавай и ти да не паднеш...Леа! - той веднага стана и се опита да ме вдигне.
   -Пак ли се преструваше!?
   -Боли ме пъти повече от колкото си мислиш...А! - изкрещя той след като ме вдигна -Какво си удари?!
   -АУЧ!...Коляното...
   -Нека вземем шибания лед и пак да сядаме...
   -Ето го... - отворих хладилника и взех колкото мога.
   -Не се натоварвай много.
   -Трябва ни много лед...
   -Добре... - някак успя да ме вдигне само с една и ме постави на рамото си.
   -Господи колко си силен! -казах след като ме сложи на дивана.
   -Знам...
   -Нека позная,подхлъзнал си се защото си изпуснал яйцата и си си ударил си лакътя в плота?
   -В общи линии така стана...
   -Телепатия! - казахме едновременно и се засмяхме.
   -Понякога се чудя дали да не идем на лекар за това... - каза през смях той.
   -Наистина трябва звъннем на лекар...
   -Да,но гледай да е на някой който е завършил медицина...
   -Та ние сме за болница за бога!Това не е като настинка...
   -Добре ще отидем до там.Но кой ще кара?Аз не мога да сменям скоростите...
   -Аз ще ползвам един крак за всичко...
   -Зарежи,ще звънна на Макс... - той взе телефона си и видя,че е напълно строшен -Мамка му...
   -Аз ще звънна на Ема тогава... - точно тръгнах да ставам,но той ме спря...
   -Аз ще отида... - Алекс стана и отиде за телефона ми.
   -Би трябвало да е на леглото... -казах му когато влезе в стаята си.
   -Намерих го... -той ми го подаде и аз го хванах,след което веднага звъннах на Ема -Звъни...
   -О!О...А... - пъшканията бяха първото нещо което чухме с Алекс -Мамка му...защо си вдигнал...-чухме и Ема да шепне на някой -Ало...
   -Съжалявам ако прекъсваме нещо... -веднага бързах да кажа.
   -Аз си ударих ръката тежко,а Леа си разби коляното и не можем да отидем до болницата,ще ни закараш ли молим те? - каза той по-бързо и от мен.
   -Я пак?!...Макс престани... - каза Ема в слушалката и с Алекс се спогледахме.
   -Зарежи... -той взе телефона ми и затвори.
   -Господи...Бързи са... -казах още не осъзнавайки какво става.
   -Да,но това не оправя нещата...Ще караме заедно. - каза той и стана.
   -Това пък как го измисли?!
   -Лесно.Аз ще карам с едната ръка и ще натискам педалите,а ти ще сменяш скоростта.
   -Това е лудост!Как по...
   -Ще стане,ще видиш.