A & L :The Beginning Of The End

Way stronger than euphoria

   -К-к...какво...

   Алекс просто спря да функционира.Замръзна намясто и гръдния му кош изобщо не се движеше.Не си поемаше въздух докато аз се чудех от къде да си набавя нов.Алекс май умря докато аз бях на път да родя Малчо.

   -А-лекс... - упрях се на него щом щях да падна - Моля те,свържи последните си пет мозъчни клетки и извикай шибана линейка,защото шибано раждам!...по дяволите,не трябваше да псувам... - Алека все още бе по-нестабилен и от мен.Започнах да го удрям по бузата както мен контракциите ме удряха.Явно болките са били контракции..
   -Л-Леа...
   -Алекс,моля те...

   Алекс се измъкна от транса,в който бе изпаднал.Помогна ми да седна на стол докато викаше линейка.О-о,това май беше грешка.Мама и Али се събраха около мен заедно с Дерек и Бек.Зяпнаха ме като музеен експонат.

   -Алекс Картър е,любовта на живота ми ражда,и не знам къде съм вече... - започна нервен Алекс
   -Мила,добре ли си? - мама колиничи до мен.
   -Ами...Не,но явно на Малчо е на кеф да излиза...
   -Господи... - почти заплака и Али връчи Нео на мама.
   -Леа,е сега вече ще минеш пред деветте кръга на Ада. - тя хвана ръцете ми и започна да ми прави вятър - Така,стой спокойна,дишай,но не прекалено дълбоко да не вземеш да родиш тук,и пак зе успокой,всичко ще е наред.
   -Добре... - започвах да изпълнявам нарежданията й мама пусна Нео да ходи.Поне той можеше,докато Алекс стоеше на едно място.Нео започна да го дърпа за панталона и посочи раждащата си леля.
   -Спокойно,Леа,всичко ще е наред. - Алекс надигна панталона си и клекна до мен.
   -О,да,напълно.Нещо като диня трябва да излезе пред отвор като за мандарина,нямаме име за динята и започнах да сарказнича! - вдишах пак дълбоко и издишах.
   -Няма страшно,няма... - целуна главата ми няколко пъти и леко се успокоих.Погледнах го.Очаквах да замръзне на място щом това се случи.Усмихна ми се на целия Ад щом започнах да му галя бузата.Той хвана ръката ми и я целуна няколко пъти.Стисна я силно и започна да се моли на нея.Преминах единия кръг на Ада явно.

   -Моля те,моля те,нека е... - не чух последното,защото лекарите пристигнаха  тогава.
   -Тук сме.Опишете болката от едно до десет.
   -За сега...седем...Грешка,осем... - замалко щях да викам.Някак се нагласих в подвижното легло и ме задвижиха към изходите -Чакайте,чакайте! - спряха на едната маса и си взех кексче - Към родилното!
   -Раждаща,но все пак бременна,и Леа. - Алекс ми се засмя и му извъртях очи.
   -Преядох... - оставих кексчето в нейчии ръце и хванах тези на Алекс.