A & L :The Beginning Of The End

I was ready for that kid

   -Как е Леа?!Добре ли е?! - опитах се да надниква в стаята,но отново ме спряха.
   -Слушайте...Относно нея...
   -Да... - останалите дойдоха.
   -Добре е...Момичето е преживяло доста стрес напоследък...Каквото и да правите,го прекратете...

   Когато лекаря каза,че Леа е добре най-накрая можех да си отдъхна...Но усетих и как сърцето ми падна в краката след последните си думи...Явно трябваше да го направя...Трябваше да се разделим...

   -Разбирам...А бременна ли е?! - продължавах да питам.
   -Не,не е.Съжалявам... - каза той с тъга в гласа си.
   -Слава богу... - казах и той ме изгледа странно -В съзнание ли е?
   -Да.Може да отиде само един при нея...Но не я притеснявайте...Не й казвайте лоши новини от които да се притесни...
   -Ясно...Благодаря ви от цялото си сърце... - подадох ръката си и стиснах ръката му.
   -Това ми е работата синко... - каза и се оттегли заедно с други лекари от стаята...
   -Алекс,отивай ти.Ти си й най-близък. - каза Чад и ме побутна.
   -Наистина? - попитах учудено и те ми кимнаха -Благодаря ви адски много... - прегърнах ги и със зачервени очи отидох при нея.
   -Алекс... - Леа ме видя и веднага ми се усмихна...
   -Любов моя... - веднага целунах ръката й и една сълза падна на нея,защото скоро едва ли ще я наричам така отново...
   -Мило...Не плачи,добре съм... - наричайки ме така ми стана още по-зле и сълзите ставаха повече.

   "...Но аз не съм..."

   -Леа...Как се притесних за теб... - казах и не спирах да държа ръката й.
   -Алекс...Ще ставаме ли родители? - попита ме тя и не спря да бърши сълзите ми и да гали бузата ми.
   -Не Леа...Няма да сме... - казах и глупава усмивка появи по лицата и на двама ни.
   -Не знам дали да се радвам... - Леа сведе поглед надолу.
   -Защо го казваш?
   -Помниш ли когато се карахте с Крис,че казах че съм готова да те направя баща?... - тя стисна ръката ми по-силно.
   -Да Леа...Помня...Беше най-хубавото нещо което са ми казвали...
   -Наистина го мислех...Бях готова да го оставя,ако бях бременна от теб...
   -Леа... - исках да я прегърна толкова силно и да я целуна,но всичко това правеше нещата много по-сложни...

   "...Изобщо не ми помагаш...Как се очаква да й разбия сърцето?!...А и брат й ще ме убие..."

   -А ти мислеше ли наистина това,че си готов да се ожениш за мен,любов моя? - каза тя и сложи ръката ми на бузата й.
  
   "...Роден съм готов...но това ще ни довърши..."