A & L :The Beginning Of The End

I'm shattered,Im so afraid that you will leave me again in the end

   Отново се събудих на празното легло,и това ме уплаши за момент,защото последно бях на дивана с Алекс.Ами той...той спеше до леглото.Беше седнал на пода и си беше подрял главата на ръба на леглото.Седеше в такава позиция,че изглеждаше сякаш ме е гледал.Засмях се почти незабележимо и пак стигнах до извода,че е сладък докато спи.

   Внимателно станах от леглото без да го събуждам и го завих с одеалото,защото Алекс сам се беше прегърнал от студ.На кой му пука за тъпото одеало,че сега е на пода,ще завия Алекс дори да лежи на улицата или до кофите.Затворих вратата на стаята тихо и отидох до кухнята.Ключовете още стояха на държача за ключове,обувките и якетата на Макс и Ема ги нямаше,което ще рече,че не са се и върнали.Второто нещо,за което се притеснявам тази сутрин.Третото - не си намирам телефона.

   -Защо телефона ми е в пица?! - озадачих се след като го намерих върху парче от нея.

   Избърсах го с мокра кърпа и веднага наспамих кутийте и на двама им от съобщения и пропуснати обаждания.Не отговаряха,а бяха на линия.Трябва да имат обхват и да са в града.Или,това да е поредния им опит да ме сватосат с Алекс.Колкото повече време минава,толкова повече се обеждавам в това.

   Събудила съм се необичайно рано за без аларма.Направих кафе,оставих половината в кафеварката за Алекс и седнах на масата.Взех си и млякото с зърнена закуска,купа,лъжица и започнах да ям.Започнах да мисля и да мъдря какво да взема на Алекс за рождения му ден,който е след близо месец.Знам,знам,има време,и дори не се знае дали до тогава пак няма да се скараме,но предпочитам сега да му го купя и да е готов и скрит някъде в стаята ми.Говорейки за него,трябва са го събудя за университета,не съм го забравила напълно.

   Тихо стигнах и отворих врата на стаята,той още си хъркаше.На пръсти отидох до него и полека седнах на пода по колене.Намерих му ръката под одеалото и започнах да я клатя леко,но малоумника ни преплете пръстите.Не ми пусна ръката,затова започнах да му разрошвам косата,за да покаже признак на живот.Преминах на леки шамари,а те в галене на бузата му.Не знам защо,но исках малко време да си остана така.За жалост,той се събуди.И дори взе ръката ми от лицето му и ми целуна кокълчетата...

   -Добро утро,Леа... - обърна се към мен и си разтърка очите.
   -Добро да е,Алекс.Как спа на пода? - засмях се и негова сънлива милост само се усмихна.
   -Хубаво.Ти ли си ме завила или аз съм ти гепил одеалото.
  -Аз те завих,а ти ставай.Не ми се закъснява за 'любимия ни университет'.
   -Искам още да си стоя в леглото...Или поне до него. - каза с бебешки глас и му се засмях.
   -Хайде ставай вече. - хванах го ръцете и започнах да го дърпам,за да стане - Хайде,мързел такъв!
   -Вълшебната думичка?
   -От къде да я знам!?
   -Знаеш я.Кажи ми я и ще стана.Откажи се иначе,по-тежък съм от теб.
   -Моля? - опитах се и той се засмя - Ами?
   -Познай я...
   -Няма,ставай ако искаш... - писмах му ръцете,но не и той моите.
   -Няма пък... - издърпа ме рязко и се оказах в него.
   -Туко-що ме накара да падна и преземя в скута ти... - засмях се и се загледах право в очите му само на няколко сантиметра от моите - Та,ам...
   -А-ам...