A & L :The Beginning Of The End

Together

   И аз не знаех какво исках...може би исках нея...

   "Трябва да се стегна!Не мога да я упявам цял живот....всичко продължава...и аз трябваше...но дали исках?..."

         Гледната точка на Леа

    Все още дори леко му бях ядосана.Но бях повече тъжна.Но как се очакваше да съм наред след като едновременно го мразех,едновременно сякаш още имах чувства към него...

   Нито Макс,нито Ема ми вдигаха,а не трябваше за занимавам нашите с тези проблеми...Нямах никой,абсолютно никой...

   Облегнах се на стената.Сълзите падаха от очите ми на студения под...Делеше ни една стена...една шибана,тънка стена...Не беше за вярване,бяхме едновременно толкова близко един до друг и толкова далече...

   -Нямам си никой... - прошепнах леко,но сякаш чух през стената и Алекс да го казва...
   -Алекс? - казах през сълзи...
   -Леа? - вече бях сигурна,че го чух да го казва...
   -Алекс!Съжалявам!Съжалявам толкова много,за всичко което ти казах!Не бях правя...не бях...

   Вече крещях,но не получих отговор.Спуснах се по стената.Закрих лицето си в коленете и започнах да плача още по-силно...

   -Леа! - чух гласа му,сякаш беше на няколко метра от мен,но не отместих глава,за да погледна - Не плачи!
   -А-...А-...Алекс?

   Изправих главата си и го видях да идва бързо към мен.Не беше за вярване,че му пукаше за мен все още...

   -Леа,не плачи моля те...Тук съм...Винаги ще съм...- той започна да чисти сълзите ми с палеца си след като ме изправяше...
-Съжалявам за всичко к-което т-ти казах...Не бях права,не бя-...

   Целувката му ме прекъсна.Имах нужда от нея...Имах нужда от него...

   -Напротив,Леа... - той махаше кичурите коса от лицето ми... - Беше права за всичко.Наистина избързвах с нас.Съжалявам...Аз съм виновният тук...
   -Алекс... - увих ръце около него...
   -Не казвай нищо...прощавам ти,по важното е ти дали ми...
   -Да.Прощавам ти,Алекс...прощавам ти...

   Отново започнах да плача,но от радост.Още не вярвах,че е тук и че ръцете ми са около него...

   -Хей виж! - Алеск посочи шрозореца - Навън спря да вали!
   -Съдба ли е,че започна да вали когато се скарахме и спря когато се сдобрихме?Сдобрихме се,нали?
   -Може би...и да,сдобрени сме... - каза той и се надигнах го да целуна... - А какви ще сме сега?
   -Заедно... - преплетохме пръсти - И без първа среща можем да сме...
   -Не избързваш ли? - засмяхме се.
   -Мой ред е леко да избързвам,а на теб да забавяш... - погледнах го.
   -Щом така искам,добре. - той се усмихна - Не искаш ли все пак да отидем на вечеря?Все някога трябва да имаме първа среща?
   -Искам много ясно!
   -Ще те взема в седем тогава. - той ме целуна забързо.
   -Но до тогава има...шест часа?Какво ще правим толкова време?
   -Не знам,но може да прекараме малко време заедно?
   -Искаш ли да гледаме филм?
   -Добре,нямаш грижи...
   -А какъв да пусна?
   -За мен няма значение,нашата караница беше цял сериал... - засмяхме се.