A & L :The Beginning Of The End

This is not ours home if its that clean

   Първата нощ в новия стар апартамент мина толкова добре,че май прекалих със спането.Събудих се пъти по-отпочинала,главата не ме цепеше,може би всичко ми е минало.Освен че болките ми ги нямаше,Алекс също не беше в леглото.Седнах в леглото и се огледах.Намерих бележка на леглото.Взех я и я прочетох.

   -"Любов,спеше толкова хубаво,че не можех да те събудя,дори и да исках.Не знам как не се събуди,след като постоянно те целувах :) .Няма значение де,аз отидох да взема закуски,ще се върна след малко.С обич,Алекс... " - ухилих като идиот,докато го четох - Колко ми липсваше това само...

   Отне ми време и доста прозявки,но в крайна сметка се нахъсах.Станах,сложих си дрехите и оправих леглото.Проверих целия апартамент и вместо Алекс намерих въпросните закуски на масата с още една бележка.

   -"Не беше будна и когато дойдох,а аз имах малко работа.Съжалявам,че няма да закусваме заедно.Обичам те и приятна закуска.Послепис,звънни ми когато се събудиш"...Боже,обожавам го. - закрепих бележката на хладилника и погледнах храната - Взел ми е пай!Още повече го обожавам!

   Беше си ми малко скучно,и най-вече странно да ям напълно сама,на празната маса,в чисто празния апартамент.Замислих се и си спомних какво си мислех до преди година.Или допреди няколко месеца.Не знам как постигнах това,но ще се радвам,преди да си е тръгнало и то.Да целуна Алекс на Нова година бе най-доброто решение,което някога съм взимала през целия си живот.

   Нахраних се и както обещах,веднага звъннах на Алекс.Не ми отговори и си мислех,че просто е бил зает тогава.Не беше голяма работа,затова взех боклуците и го сложих в коша.Измих чашата на Алекс,от кафето му предполагам,и реших и аз да си направя едно.След петнадесет минути беше в ръцете ми.Отново си проверих телефона и му звъннах отново.Същия никакъв отговор.Сложих си телефона на масата и започнах да го бутам отляво-отдясно,сякаш обратното обаждане беше единственото нещо на света,което ме вълнуваше.То така си беше.Тук и без това нямаше с какво да се забавлявам.Нито имаше телевизор,нито лаптопа ми,нито някоя книга дори,никаква форма на забавление.

    Грейнах,щом видях името му на екрана.Веднага вдигнах и притесненията бавно ме напуснаха.

   -Алекс! - заговорих го със скоростта на светлината.
   -Добро утро и на теб... - той се засмя и си масажирах носа.
   -Добро утро,Алекс. - казах прехвалено - Къде си?Никакъв те нямаше,притесни ме.
   -Тайна.
   -Моля те не пак.Искам те вкъщи,вече ми липсваш. - разлигавих се и започнах да си рисувам неща с пръста по масата - Хайде кажи ми моля те...Иначе сама ще те издиря къде с-...
   -Изненада! - Алекс ме стресна отзад,разтърквайки рамената ми в гръб.
   -Какво по-...Господи,Алекс! - възкликнах и изключих телефона.
   -И ти ми липсваше,ще кажа в защита. - вдигна рамене невинно и станах от стола.
   -Как влезе без да те усетя?
   -Лесно.Преди няколко минути докато ти си блееше в телефона.Толкова се беше вглабила в него,че изобщо не ме забеляза... -засмя се и го прегърнах.
   -Не го прави отново. - целунах го и веднага му се усмихнах - Но къде беше наистина?
   -Взех още няколко неща да допочистим и официално да си се нанасяме.
   -То какво още трябва да дооправяме? - завъртях глава за да се огледам.
   -Ами...Ами...Трябва да довършим прозорците,да ударим финален моп,бяната няма да откаже леко почистване...Аз ли трябва да мисля домакинската работа! - извъртях му очи.
   -Това няма да е апартамента ни ако е толкова подреден. - засмях му се докато той още мислеше - Моля те да си го оставим така.
   -Предполагам,трябва да направим нови петна на дивана,за да се знае,че е нашия.
   -Дам... - целунах го няколко пъти ухилена до уши - Това ще ти го казвам през пет секунди докато мога.Обичам те,Алекс.
   -Обожавам те,Леа. - и той придоби моята физиономия и ме целуна обратно - Е...Да си взимаме багажа от Ема и да се нанасяме?
   -С удоволсвие.Искаш ли после обаче? - казах между целувките,в който не усетих кога попаднахме.
   -Кога ще е това после?
   -Примерно после...След като ти се нарадвам... - вдигна ме за краката и ме сложи на масата.
     -Искам,но вече се изморих. - прозя се щом се отдели от мен.
    -В колко си станал?
   -Някъде седем без нещо...
   -Любов,защо си бил толкова равнобуден? - сложих ръка на бузата му.
   -Брата на баща ми ме извика и да ме запознае с работниците,за да съм в крак в момента,в който дойда и да не губя време.Утре същото.
   -Тогава ще ме събудиш по-рано за да си те гушкам преди да тръгнеш. - целунах го мило.
   -Да,ако го направя,няма да стана и на някой няма да му се хареса...
   -Защо не му викаш "чичо",а всеки път избягваш тази дума?
   -Не знам,просто не винаги ми е бил точно семейство,и ми беше тъпо от нищото да ми се прави на грижовен.Поне ти не се правиш на грижовна...нали?! - удари ми носа с неговия и се засмях.
   -Ако не ме беше грижа за теб,след всичко,което ми причини,щеше ли в момента да си между краката ми? - повдигнах му вежда - Дори да ти се сърдя,да те гледам на кръв,да си ми черен и да твърдя,че не искам повече да те виждам,пак дори малко че ми пука за теб.Е,стига да ме ми изневериш,тогава вече...
   -Това няма да стане,не искам друга. - Алекс се наклони към мен,започна да ме кара да се губя в устните му и пак ме повдигна - Знаеш ли какво не сме правили отдавна?
   -Какво? - плъзнах пръст от врата до колана му.
   -Не сме гледали филм на бисквити и горещ шоколад. - извъртях му очи.
   -Какви бисквити и топъл шоколад началото на август?
   -Топли.Ще си направим зима.Просто ще включим климатика,стаята ще захладнее и ще си се гушкаме в леглото.Искаш ли?
   -И питаш... - тръгнах към шкафовете и се завъртях с пръст във въздуха - И-и-и нямаме продукти... - захапах устни и Алекс дойде до мен.
   -Да отскоча до магазина да взема нещо?Какво е нужно?
   -Много неща.Фактически имаме само какао... - извадих го и го погледнах - Я,срока му изтича утре.
   -Ето че имаше смисъл в голямото ми пазаруване!Сега поне няма да купуваме какао.
   -Да,Алекс,едно нещо по-малко. - скръстих ръце - Алекс?
   -Да?
   -Със въздух ли да направя бисквити? - той се обърна към мен.
   -В смисъл?
   -Нямаме нищо.Трябва да отида до магазина,ти си изморен. - отидох в коридора и си взех портмонето - Сега се-...
   -Не!Само да си посмяла! - изтича след мен - Аз ще отида до кварталния магазин,десет минути и съм пак тук. - върна портмонето в чантата ми  и взе боклука - Така и така ще ходя,ще го изхвърля.
  -Трябва ли да ти казвам,че си страхотен? - обвих ръце около врата му и го целунах - Аз ще направя бисквитите през това време. - Алекс се заля от смях и му повдигнах вежда.
   -Сигурна ли си,че не ти трябва доктор?Ще мина и през аптеката да ти взема гинкобилоба.
   -Да,сигурна съм,но няма да откажа повече шоколад от магазина.
   -Ясно.Тръгвам. - отвори вратата у го пуснах - До после. - целуна ме.
   -До после.
  

   Божичко,отне ми пет минути в напразно търсене на продукти да се осъзная какви ги върша.Лошото бе,че късно осъзнах,че имах само какао и вода.Реших поне да наглася филма.Взех лаптопа,включих климатика и затворих вратата,за да се изстуди по-бързо.Разрових се във списъците му с филми.Реших за разнообразие за пусна някаква комедия,и то руска."Кухня в Париж".Видях храна.Веднага ми хареса.Легнах по корем и преместих лаптопа на едната възглавница и започнах да ровя резервен вариант ако това не му хареса.

   -Дзак!
   -По дяволите,спри с това! - бе ме прегърнал в легнало положение.Махнах ръцете му от мен.Пак ме бе стреснал.Щях да му го върна.
   -Явно ти липсвах. - целуна ме и се обърнах към него.
   -Всъщност,да.Липсваха ми тези ти тъпотии,макар да са нови. - целунах го още няколко пъти и станах - Отивам да опожаря и тази кухня,добре,схванах намека!

     ... 

    Средата на филма беше минала.Това беше за отбелязване.За пръв път аз останах будна,а Алекс спеше!Той направо си хъркаше лекичко.Дори това му беше сладко.Преместих лаптопа от скута ми на нощното шкафче и Алекс ме прегърна по-хубаво.Той дори беше по-ниско в леглото,което тотално ни разменяше ролите.Взех си телефона и отбелязах момента със снимка.Точно щом ни снимах той кихна.Не знаех да се гнуся ли,да се смея ли или да намирам тихото му сънливо кихане за сладко.В крайна сметка просто си го гушнах,играх си с косата му,галех лицето му и му се радвах цял следобед.И в най-малките му жестове,и кихане дори,аз виждах бъдещето си с него.

    ***

   Съжалявам,че тази глава е леко скучна,но се надявам да ви е харесала колкото на мен ми харесаха коментарите ви на предната глава.А аз ги харесах и то много.Особено тези теории.Искам още.И междувременно ми кажете,че ми е адски любопитно,как намерихте историята ми?😃💕🖤💖💛💖🖤💝💕💝💙💝🖤💞💕🖤💞💕❤💘💖🖤💞💕💜💕💜💗❤💙💞🖤💙❤🖤💕💞💕💞🖤💞💕💞💕