Cheating

331 15 2
                                    

   ...

   Три сутринта е.Три.Сутринта,за бога.От няколко часа само се въртя в леглото,добре че Макс спи дълбоко.Алекс спи на дивана,сигурно той дреме още по-дълбоко от умората от това цялото стоене навън.Едновременно исках да се кача на корема на Алекс и да си довършим започнатото,едновременно искам да се хвърля от прозореца заради тези мой мисли.Но ще си търпя.Ако не съм до него ще ми мине мерака и така.Това го мъдрех през цялото време и накрая ми хрумна и да си направя чай.Отдръпнах се внимателно от Макс и станах още по-внимателно от леглото .

   "...Боже,каква е тази жега?!...А и чай ще пия на всичкото отгоре..."

   Отказах се от идеята да си сложа блуза,пак ще се размотавам само по бельо.На пръсти слезнах по стълбите и не видях Алекс на дивана,дано е отишъл до тоалетната.Подминах хола и достигнах крайната дестинация - кухнята.Включих машината да загрява и докато чаках отидох на един от столовете на двора за една цигара.Запалих я,дръпнах си и се облегнах на една ръка на стола отчаяно.

   -Я кой не спи? - ухилих се на Алекс,сядащ до мен с бутилка водка.
   -Кой го казва... - от смях дима май ми излезе и през носа и той едва не се задави с алкохола - Ти пушиш?!
   -Ти си се пропил?А и какви са тези дупчици по ръцете ти? - друсал се е,бях сигурна,но исках той да го каже.
   -Нищо,нищо не е.
   -Трябва да спреш... - телепатията ни се активира и пак говорехме заедно - Няма...Стига!Спри и с това!Спри!
  -Пуших и трева! - някой трябваше да спре всичко и това беше първото нещо за което се сетих.
   -В повечето време съм по-пиян отколкото трезвен! - малко ни се разминаха гласовете,но поне спряхме да говорим заедно -Чакай,ти си...какво!?
   -Млъкни,защото знам от какво са дупчиците по ръцете ти!
   -Млъквам! - вдигна ръце в защита и продължих с цигарата.
   -Защо не спиш? - реших да започна,защото си ми беше и любопитно,а той дори се засмя.
   -Може би по същата причина,поради която и ти.
   -Да,относно това по-рано... - изби ме адски сърбеж на врата от неудобство.
   -Да,нека си остане между нас.
   -А така! - ударихме си пет и се засмяхме.

   "Да си остане между нас" е нещото заради което си ударихме пет.Има огромна разлика между това и да кажа "Нека не значи нищо",защото малко или много значеше и за двама ни,и го знаехме много добре.

   -Но това трябва да ни е за последно. - предупреди ме той и ме посочи в шишето.
  -Определено.

A & L :The Beginning Of The EndTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang