A & L :The Beginning Of The End

New Year kiss

   Минаха едни хубави приятелски дни и беше новогодишната нощ.С Алекс не сме се целунали нито веднъж.Ако се бяхме видяли,сигурно щяхме,но си казахме да пазим дистанция и я пазим за сега.За разнообразие нямаше да я празнуваме вкъщи,ами на купон.Всичко щеше да е по-добре от само мен и Макс в цяла къща.Да,можем да поканим Алекс,Ема,Ан и другите,но щеше да ми ма-а-алко неудобно покрай целувките ни с Алекс.Честно казано,отивам на купона,за да си избия Алекс от главата.Постоянно ме връхлетява мисълта за него и веднъж като се размечтая до там,нямам спирачки различни от алкохол.Макс смени още на другия ден стъклото и Ема беше дошла за компания,защото и тя обичашр колите.Очудващо,знам.Кой да предположи,че някакво блонди може да знае повече за колите от някой мъж.Най се чудех как в този ден с Алекс издържахме без романтика при положение,че тогава бяхме цял ден сами.Сутринта бях станала първа и отивайки да го проверя още спеше дълбоко.Беше толкова сладъ-ъ-ък!Крещях си наум ит рсдост-...Ето пак мисля за него!И съм така през цялото време от тогава.Поне малко ни оставаше до въпросната къща,където щеше да е купона.В момента пътувахме натам,а аз се рових в моя телефон,търсейки наши снимки с Алекс.Обърнах се на другата страна разбира се,иначе Макс щеше да ме види.Ето пак!...Хвърлих си телефона на задните седалки и точно учелих момента,в който спряхме.

   -Защо го хвърли? - попита ме Макс и изгаси колата.
   -Изплъзна ми се и сам отиде натам...

   Излъгах го,но всичко беше по-добре от "Мисля за бившият ми,най-добрият ти приятел и как може пак да започвам да показвам емоции и симпатии към него".Сама исках са се ударя,но си извъртях очи.Случайно попаднах на доста познат ми от някъде автомобил,но до там.

   -Влизаме? - Макс ми повдигна вежда и влязохме във къщата.
   -Аз директно отивам на алкохола... - той ми кимна и направо отлетях.

   Партито беше на някакъв познат на Макс,така че няма да ме забележат много,щом не ме познават.Пък и има доста други хора зад които да се крия.Масата с стъклените бутилки последно време ми беше любима.Взех си пластмасова червена чаша и се започна с пиенето.

   ...

   Поредното оплакване за живота с непознати,разбира се.Накрая винаги си тръгваш от разговора без да им знаеш имената,но живота им да.Другите бяха същите с мен.Вече не ми пукаше на кой колко пъти му разказвам историята с Алекс.Още не ми беше излязъл от главата.Бях на няколко крачки от така любимата ми маса и се блъснах във някакъв тип и туфнах на земята....