A & L :The Beginning Of The End

Do you still love him?After all?

  ...Но искам да съм последната и спирка.Вече дори не знам какви ги върша.Всъщност знам - само грешки.Буквално друго не правя.И само тях ги премислям,близо двадесет и четири часа по-късно.Сложих чиния в кафемашината,влязох да се къпя с дрехите,Ема ми говори,но не я чувам...Никаква концентрация и защо съм,по дяволите,такъв каръг?!

   -Макс отговаря ли ти? - Ема се върна и си хвърли телефона безнадеждно на дивана.
   -Не...Дори не ми е получил съобщенията.
   -Нито пък на мен...Н-на майка му задното окачване,знам къде са... - изруга ядосана по странен начин и си взе якето.
   -Къде?!
   -Знам главните координати,нататък ще се изгубим...
   -Все ми е тая!Тръгваме! - скочих от дивана директно към входната врата.

            Гледната точка на Леа

    -Сега трябва да завие наляво и се надявам,че не се е преместила... - прошепнах на Макс на задната седалка в таксито.
   -Сградите са ти познати,нали?
   -Разбира се?!
   -Деца,тук добре ли ще ви е? - попита ни шофьора и кимнах.
   -Идеално. - подадох му парите и слязохме от таксито.

   Нямаме си на идея колко е часа или колко време беше полета,на Макс му падна батерията,а моя дори не знам къде е.Час или два след изгрева може би е,предполагам седем или осем сутринта,но може и по-рано.Вече буквално сме на другия край на щатите и вече няма шанс Алекс да ме намери.Няма и кой да му каже.Може би тук ще намеря щастие.

   С Макс тъкмо изкачихме стълбите до четвъртия етаж,където живееше Алис,накратко Али - сестра ми.Най-голямото дете.Никога не се подчиняваше на който и да е,дори на закона.Прави каквото,където и както си поиска.Последния път когато я бях навестила беше с зелена коса и някоя друга татуировка,с дупки по ръцете от спринцовки,вмирисана на алкохол,цигари и трева.Води се безработна,но си има свой си бизнес.Затова бяха всичките ключалки на металната й входна врата.

   -Алис!Отвори! - продължавах да тропам.
   -О-о-о,сестриче! - запищя сладко,но тя по-принцип имаше сериозен вид и не й се връзваше.
   -Здравей и на теб...
   -Стриптийзьор ли ми водиш задето не сме се виждали три години,или...
   -Не!? - побутнах го и той й помаха неловко - Макс,това е Алис,може да й викаш Али..Али,това е Макс,приятелят ми.
   -Влезте. - направи ни път и я послушахме.

   Сега пък беше с лилава коса и целите й ръце бяха в татуировки,и така не можех да видя дали има дупки по ръцете.При влизането забелязах голяма промяна в дупката,в която живееше преди.Огромна промяна.Беше напълно преобразена дупка в истинския смисъл.Стените баха измазани в черно и червено,мебелите бяха като нови,голяма плазма,даже виждах детска кошара.