A & L :The Beginning Of The End

This kiss f*cked me up

-Не искаш ли,знаеш...Да кажем на вашите за нас? - глупава усмивка се появи и по лицата на двама ни -Хайде,искам да съм последното момче което представяш пред родителите ти...

Това бе нещото което искаше да ми каже.Сърцето му се успокои,докато моето ми падна в коленете.Вътрешно в себе си исках същото...Може би наистина беше той...

-Мисля че е време... - казах най-накрая,бях сигурна в думите си.
-Да ги поканим ли или ние да дойдем у тях?
-Нека за вечеря да отидем у тях,да не ги разкарваме.
-Така да бъде... - той се надигна и ме целуна.
-Нека си стоим още малко така...Моля те...
-Както искаш... - той започна да гали косата ми и се прозях -Я на кой му се спи...
-Знаеш ли,че розявката е заразна за близки за теб хора? - попитах саркастично след като и Алекс се прозя.
-Знам.Ти заспивай ако искаш,аз ще дооправя тук... - каза той след като отново се прозях.
-Няма нужда... - сгуших се в него и потърках очите си.
-Виждам... - беше последното нещо което чух преди да заспя...

Гледната точка на Алекс

Леа заспа в мен и реших да я завия с одеалото което беше на облегалката на дивана.Знаех точно причината заради тя която се разплака...Често я поглеждах от коридора тогава и постоянно гледаше гривната която и подарих.Явно беше много важна за нея.Звъненето на телефона к обаче прекъсна трогателния момент.Беше Ема...

-Ало? - прошепнах в слушалката.
-Ало Леа,близо до вас съм и трябва да поговорим за нещо...
-Алекс е.Леа спи... - казах почти безшумно.
-Може ли да дойда да я видя когато се събуди?
-Естествено,това сигурно ще е след малко,така че направо идвай у нас.
-Добре,чао. - каза Ема и затвори.
-А-ал... - промърмори Леа
-Спи любов моя,спи... - целунах главата й и се надигнах леко.

Изчаках няколко минути Леа отново да заспи.Някак успях да стана без да я събуждам и Леа седеше сама на дивана.Успях да я вдигна и държейки я Ема точно тропна на врата.Отидох колкото се може по-тихо до там и й отворих.

-...влизай. - прошепнах й и тя ми кимна,макар и леко присмивайки ми се.

Ема седна на дивана докато отивах към стаята си.Оставих Леа внимателно на леглото и я целунах.Завих я и я оставих да си доспи.

-Как си Ема? - попитах след като седнах до нея.
-Зле. - каза тя и се облегна назад.
-Пак ли с Макс сте с карали? -тя ми кимна.
-С теб мисля,че дори по-добре мога да поговоря за него...
-Какво е направил пак?
-Това е проблема,нищо не прави...Ако аз не му пиша,той никога няма да го направи.Ако аз не го целуна и той няма да го направи.Същото е с всички вечери на които сме ходили...И дори когато аз правя всичко той е недоволен...Какво да правя? - тя ме погледна отчаяно.
-Ема...Той не е свикнал да бъде във връзка.Ти си първата с която е карал толкова време,с другите момичета беше по максимум две седмици.Дай му време...
-Колко още?Чакам го втори месец мамка му!Сякаш първата седмица беше най-добре,преди да го опозная...Сега е напълно различен.
-Виж Ема...Ти си страхотно момиче,а той страхотно момче,но по негов си начин...
-Какво му е страхотното на Макс?!...Защо е толкова трудно да си намеря някой който да ме гледа както ти гледаш Леа?! - тя започна да плаче и избърсах сълзите й.
-Леа...Тя просто...Не е като другите момичета...Познава ме по-добре от всеки друг,понякога и от мен самия.Тя,тя...Винаги ме разбира и знае какво ми е на душата...А и косата й,очите й..самата тя е неповторима...

Спрях да говоря щом забелязах колко много си приличат Ема и Леа.Изключение правеха сините очи на Ема.Наистина имаше доста красиви очи...Толкова сини и топли едновременно....Нещо ме накара да се загледам в тях и да не обръщам внимание на нищо друго...

-Искам някой който да говори така и за мен... - каза тя и не спирахме да се гледаме.

Каквото и да имаше в очите й ме караше да се приближавам към нея,както и тя към мен.Бяхме на сантиметър един от друг преди да затворя очи и да дишаме един въздух...И най-лошото стана...Устните ни се допряха...Бяха същите като тези на Леа...Тази целувка беше толкова против всичко,но някак не можех да я спра...Беше толкова приятно и не правилно едновременно.И си мислех,че не може да стане по-зле,но стана...

-Как можа... - Леа се появи със сълзи в очите.