A & L :The Beginning Of The End

Sh*t,her birthday is today!

   -Мамка му,рождения й ден е днес! - казахме в един глас и се хванахме за главите.
   -Нямаме подаръци...Нямаме време за подаръци...Нищо нямаме! - тя се опря на стената и започна да мисли.
   -Любов,любов,успокой се... - опитах се да хвана ръцете й,но когато тя мисли се изолира по всякакъв начин от всеки и всичко.
   -Млъкни,мисля...
   -Виж.Щом свършим с всичко тук бягаме до мола и й взимаме първото хубаво нещо което видим,искаш ли? - започнах да търкам ръцете й нагоре-надолу,но тя още не ме поглеждаше.
   -Не,не искам! - каза тя и обърна главата си на другата страна - Искам да й вземем хубав подарък,който наистина ще й хареса и ще й потрябва,а не да седи някъде в къщата им и да се пълни с прах.
   -Какво предлагаш?Парфюм?
   -Не!Естесвено че не!Много е банално...
   -Добре тогава...В мола би трябвало да има магазин за дрехи за бременни?
   -Това е сигурно,но може да са й прекалено големи,не й знам обиколката вече.Не съм я виждала от месец,кой знае колко ще се е променила?!
   -Няма да е много,все пак ще е в третия месец...
   -Не,няма да поемаме риск...Мамка му,тук ли е най-правилното място да го обсъждаме!? -тя се запъти към вратата без да ме поглежда.
   -Знаех,че се ядосваш когато мислиш,но чак толкова... - настигнах я и хванах ръката й - Леа!
   -Какво?!
   -Как "какво"!?Опитвам се да бъда мил с теб и да ти оправя настоението,а на теб изобщо не ти пука! - тя най-сетне ме погледна и само по изражението и разчитах съжаление.
   -Прощавай Алекс...Но просто не ми беше до това,съжалявам. - тя ме прегърна и стисна ръката ми силно.
   -Няма проблем,трябва да те търпя... - погледнах я и тя ми се усмихна.
   -Като искаш да ми предлагаш брак...Имай наум за тези неща.
   -Знам,знам...Обичам те Леа,такава каквато си.
   -И аз те обичам като идиота който си понякога... - тя ме целуна и ме погледна.
   -Сега постъпих глупаво?
   -Не,сега се държеше като мъж който знае как да успокои жена си...Но това да ми предложиш брак с шибана поничка в тоалетната за инвалиди не го ли мислиш за повече от идиотско?
   -Добре,тук имаш право. - целунах я и й отворих вратата на тоалетната за да се върнем на нашата маса - След вас,мадам.
   -Благодаря ви,господин Картър. - тя ми се усмихна и мина през вратата.
    -Удоволствието е мое госпожице...все още Смит. - намигнах й и тя погледна надолу щастлива.
   -Нека се върнем на масата ни мили господине?
   -Разбира се. - бутнах стола й назад за да седне и след това аз седнах на моето място.
   -О,дявол да го вземе!Взе още сме на празна маса! - каза тя с преправен акцент.
   -Нека аз,мис. - вдигнах ръка и повиках един от сервитьорите.
   -Избрахте ли си вече? - каза той и отвори тефтера си.
   -Две фрапета ако може. - побързах да кажа преди нея.
   -Идват до няколко минути... - той се оттегли и пак върнах погледа си на нея - Какво ви предстои след почивката,госпожице?
   -Нещо което изобщо не е в вашата зала. - тя ми повдигна вежда и се опитах да не се засмея,макар и само да се бях усмихнал.
   -Надявам се стоите далеч от момчета,нали?Красива дама като вас не може да стои сама.
   -Да,няма от какво да се боите.
   -А и на този щастливец, с който сте обвързана,изобщо няма да му хареса.Той би трябвало да е огромен късметлия за да ви познава,какво ли си мисли всеки път когато ви види.
   -Не знам,но ми кажете за вашата дама...Тя със сигурност се събужда с усмивка всяка сутрин до вас,нали?
   -Така е.
   -И сигурно ви готви с удоволствие?
   -Може би? - продължихме с фалшивите акценти.
   -И сигурно превърта от радост щом ви види...Щом се гледа в кафявите ви ириси и блясака по тях...Щом я прегърнете и те се чувства в безопастност...Щом я целунете и тя почувства как любовта й към вас нараства със всяка изминала дума и целувка която си размените.
   -Истина,поне за мен.Ако трябва да я оставя,никога няма да мога да го направя,дори да искам...Никога не бих искал да се разделя с нея заради нещо лошо в характера й или външния й вид...Дори да го направя искам да знае,че ако избягам от нея,че това е за нейно добро.Тогава вероятно ще карам и карам и карам на някъде без посока,мислейки си за нея и страдайки за това какъв тъпак съм,за да я изпусна. - вече усещах огромна буца в гърлото си и реших да спра да говоря.
   -Аз ще искам той да знае,че вероятно в този момент ще пия алкохол колкото мога да поема или просто не взема няколко хапчета на веднъж.
   -А аз ще искам тя никога да не прави така,защото ще си навреди повече от това да си с твоя късметлия.
   -Как да не постъпиш така за човек,който обичаш както се казва повече от себе си?!Винаги ще го обичам,каквото и да стане.И вероятно ще го помня до последните си си дни,които сигурно ще са скоро след като отново съм сама... - тя погледна надолу и в този момент сервитьора дойде.
   -Две фрапета,заповядайте. - той ги сложи на масата и с Леа се погледнахме преди да отпием от напитките.
   -Леа... - хванах ръката й и тя ме погледна с усмивка.
   -Стига с тези глупости...Къде е моят идиот Алекс който познавам и обичам?!
   -Тук при теб,винаги... - само ди вдигнахме чашите и отпихме - И аз те обичам... - хванах ръката й в дланта си и се загледах в Леа.