A & L :The Beginning Of The End

Hating is easier than missing

   -Къде ще отидеш точно?!
   -Вегас.При сестра ми.Идвай ако искаш.Ако не - сбогом.Няма да се видим пак.
   -Какъв Вегас,каква сестра?!Нищо не си ми казвала за нито едно от двете.
   -С причина.Не искам да говоря за това.Какво ли ти пука,сигурно ме мразиш.
   -Не те мразя,Леа.Не случайно търча след теб в дъжда.Нека ти помогна,моля те.Само ми кажи с какво. - Макс хвана ръката ми и ем придърпа към себе си.
   -Помагаш ми при две ситуации - караш ме до летището или връщаш времето назад.Ако не можеш,радвам се че те познавах. - отблъснах го и той пак хвана ръката ми.
   -Виж,очевадно е,че не си на себе си и не знаеш какви ги вършиш.Няма да те карам до летището,а до нас.Ще преспиш и обмислиш всичко там и ако не си си променила мнението те оставям да правиш каквото си искаш.Живота си е твой,а аз не съм нито баща ти,нито майка ти,нито Господ,за да ти заповядвам какво да правиш с него.
   -Искам на бар.Да се напия докато не забравя последните две шибани години и никога да не си ги спомням.
   -Никакъв бар.В нас има алкохол,там ще пиеш.
   -Не искам-...

   Против всички очаквания,Макс ме целуна.Сто процента за да млъкна.Успя.Може да се каже,че и един процент от гнева ми изчезна щом ме хвана за ръката.

   -Хайде. - запътихме се в обратна посока към паркинга и той си отключи колата.
   -Благодаря. - признах простичко - Благодаря,че се намокри целия и продължаваш да газиш в моите лайна заради мен.
   -Не ми е проблем.Свикнал съм. - и двамата влезохме в колата и веднага посегнах към парното - Студено ли ти е?
   -Малко,заради дъжда.
   -Вземи.Кожено е и е сухо отвътре. - подаде ми якето си преди да даде газ.
   -Пак ти благодаря.Ти си истински мъж.Оставаш след като стане напечено,а не като онази мишка да хванеш първия полет за някъде,нещастник с нещастнкa му..."Той е любовта на живота ми"..."Ти си най-хубавото нещо което съм получавала"..."Ти си най-хубавото нещо което ми се е случвало"..."Липсваш ми"...Глупости! - измрънках си лъжите му и избърсах устните си,все още усещайки гнусните чужди такива по моите - Не мога вече,стоя си зад думите с това да си беше умрял. - започнах да дишам толкова тежко,че е чуваше нещо като храчка от нерви в гърлото ми.
   -Вземи си цигара за нервите.В вътрешния ми джоб са.Имаш нужда. - кимнах му и бръкнах за да ви извадя една.
   -Обичам те,Макс.

   Издишах дима и разкош отворих очи,осъзнавайки какво изплещих.Обичах ли го наистина,или просто така си го казвах заради нервите и аз не знаех.Може би го обикнах,стоеше до мен винаги.Помагаше ми да спра да плача по онзи нещастник и ми даваше да плача на рамото му,без да забелязам чувствата му към мен.През толкова мъка минах с него.Може би наистина го обичах...