A & L :The Beginning Of The End

I won't stop here

Гледната точка на Алекс

...

Никога не съм се чувствал по-зле.Още не мога да си побера в главата,че пребих Леа.Изобщо не знам как можах да го направя.Никога по никакъв начин не е провокирала желанието ми да го направя,но някак...Бях й набрал малко,защото твърдеше,че само тя страдала.Това изобщо не е така.Леа не знае изобщо какво ми беше на мен,докато аз перфектно знаех какво й е.Но ще си я върна,сигурен съм.Аз ще се оженя за това момиче въпреки всичко.Не си представям живота си без нея,тя е живота ми.Аз буквално живях,за да я пазя жива,когато тя ме мислеше за мъртъв.Ще направя какво ли не за да ми прости.Подписах колко ли не документа,за да се махна от тази дупка малко по-рано,месец тук ми стигаше.В момента,Ема ме буташе в инвалидната количка към колата й.Почти всяка кост в тялото ми е счупена.Здрави са само зъбите ми,донякъде черепа ми,повечето ми ребра,десния ми крак,левия едва ми го спасиха.Същото е й с ръцете ми.Дясната ми ръка е здрава,но лявата...Накратко,доста пострадах при инцидента и явно не ми стигаше,та реших и да си срежа вените...Аз съм идиот,но съм нейния идиот.Лекарите ми казаха същото,както и че едва съм оживял.Слава богу Леа ми е дарила кръв и бъбрек.Мислех си,че е от любов,а тя просто е искаша да съм жив,за да може да ме гледа с омраза всеки път.Разбирам я,развалих всичко в нея включително и живота й,но ако бях момиче щях да постъпя по същия начин.Но аз щях да й простя,аз не мога без нея и си го признавам.И колкото и да се мразим и да имаме период,в който не искаме да се виждаме,винаги се заобичваме още повече.Веднага щом мога ще започна с всякакви начини,за да я накарам да ми прости.Ще й покажа,че я обичам,дори я обожавам.Последния път когато я видях беше преди месец когато ми се развика в болницата,а аз броях часовете докато се махна и отида при нея...Щях да й кажа всичко.Защо избухнах,защо и как катастрофирах и просто всичко...Разделих се с Ема и благодарих на Господ пет пъти за това колко е разбрана.Уж сме просто приятели,дано така да си останем...

-Как ли ще ме гледат в университета... - отчаях се щом се нагласихме в колата й.
-Не знам,но имаш няколко дена до него,не го мисли. - отвърна ми Ема докато излизаше от паркинга.
-Как така?Той не почна ли преди два дни?
-Не?Изобщо наясно ли си с датата? - празния ми поглед й отговори - Тези 3 седмици покрай целия този мириз на препарати те е подлудил явно...
-Аз си мислех,че е минал месец?...Все тая.Може ли да отидем при Леа и Макс,искам да се извиня.
-О да,това е задължително.Отсега ще ти пожелая късмет.
-Ще ми трябва...Чакай,чак толкова ли ми е бясна?
-Ако ти беше бясна щеше да й е минало до сега,но тя...Тя...Сякаш не си съществувал никога за нея,съжалявам. - погледна ме за секунда.
-Как така?Никога не е правила така...В смисъл,никога не сме провеждали такъв разговор,като този в болницата...
-Ами...Не искам да прозвучи зле,но няма хубав начин да ти го кажа...Алекс,тя те забрави.И аз я познавам,и знам,че наистина просто...Не иска да те вижда.
-Лъжеш ли ме?
-Не бих те излъгала за нея.Знам,че тя е всичко за теб и не бих ти казала такива работи ако не бяха истина или защото искам да ви направя мръсно.Нямам идея какво ще й кажеш,за да ти прости...
-Винаги става така.Сърди ми се и ме гледа на кръв,но след два дена й минава.И сега ще стане така,но този път няма да си изпусна шанса с нея.Ще направя каквото трябва. - Ема ми се усмихна,дано схвана.
-Ясно,но...Това което каза е ужасно... - бързо смени веселата с тъжната физиономия.
-Защо?
-Каза го сякаш не ти пука за нея докато ти се сърди.Сякаш...Мислиш,че винаги ще ти прощава,че винаги ще те приеме с отворени обятия и ще забрави всичко.Знаеш ли,донякъде разбирам защо ти се сърди,но това е само едно зрънце ориз от един килограм ориз...
-Какви са другите неща?
-Ти вярно не си разбирал...
-Какво ви става на всички момичета?! - започнах да броя на ум за да не пострада и тя.
-О не,какво ти става на теб,Алекс!?Първо я съсипваш,бягайки надалеч,след това идваш и пак я съсипваш казвайки че сме заедно,и за капак я пребиваш!Как очакваш след всичко това да й мине след два дни?!
-Защото ме обича!Аз я обичам,тя ме обича и не никога не сме се разделяли за повече от ден,ще видиш! - почти й изкрещях.
-Добре тогава,ще те видим...

...

Дори да й беше тъпо,Ема пак ми помогна да се наглася в количката и в момента седях на алеята пред Макс.Бях измислил всяка моя дума при всеки сценарий,и просто започнах да крещя.

-Леа! - извиках с цяло гърло - Леа!Моля те покажи се!Искам да ти се извиня!

Огледах всеки прозорец,но не я забелязах.Само за секунда може би я видях на прозореца от стаята на Макс,но тя се махна от там.Ще си я върна,иначе просто не знам...

-Любов моя,моля те покажи се!Искам да ти покажа колко много те обичам! - напрягах си гладните струни колкото можех - Липсваш ми!...Всеки ден и всяка нощ!...Не помниш ли как ми каза,че винаги ще ме обичаш?Къде е любовта ти сега!?...Знам че съм дебил,тъпанар,психопат и каквото още се сещаш и съжалявам! - чух и видях как прозореца се отваря,веднага се усмихнах.
-Пич,не искам да съм груб,но спри с това.Не е яко... - Леа не беше с тъмна къса коса и мъжка муслултура,явно беше Макс.
-Моля те,накарай я да се покаже!
-Не може да мръдне от леглото заради теб!
-Аз съм в инвалидна количка, дявол да го вземе! - показах му себе си с едната си здрава ръка и той се обърна към Леа в стаята.
-Какво Леа...Тя каза,че не е виновна за това,сам си катастрофирал.И аз съм на същото мнение,ти си си го причинил.
-Да!Съгласен съм с всичко,само да ми прости...
-Аха...Аха...Леа каза,че още повече ти падат шансовете,затова да си се бил разкараш?...Да. - каза на части,явно той ни беше преносител...
-Няма да спра до тук,помни ми думите,Леа!Няма!