A & L :The Beginning Of The End

My love turned into hate

   -Най-после!Това вече е живот! - казах на Макс и слязох от стола.
   -Нали? - целуна ме и седнахме на дивана.

   Точно украсихме цялата къща за Коледа.Пак дойде,но този път я прекарвах в Макс.Заживяхме заедно още преди почти два месеца.Три листа отпаднаха от календара и вече живеех стария си живот.Може да се каже,че съм щастлива с Макс,но ми е тъжно,че донякъде загубихме Ема.Тя избра да се грижи за Алекс,и ние я оставихме.Само аз я оставих,все още си говореха с Макс.Аз доста рядко,защото всеки път Алекс и това как иска да му простя й беше в устата.

    -Трябва да ти кажа нещо... - каза Макс от нищото и му кимнах - Ема ще дойде...
   -Ще доведе ли и него? - той знаеше за кого говоря.
   -Не знам.Нито аз,нито тя.
   -Ако дойде или аз се махам или ще го изритам като мръсно коте. - скръстих ръце и той ме прегърна.
   -Не можете ли поне да сте приятели? - попита ме за стотен път.
   -При нас приятелство няма.Или се обичаме,или си липсваме,или се мразим.Първото води до второто,а то до третото и всичко започва отначало.Тъкмо спряхме омагьосания кръг.
   -Да но...Той прави първите две,а ти само третото-...
   -Да не се опитваш да скъсаш с мен,като ме сватосваш с него?
   -Не,но поне искам да се понасяте.
   -Съжалявам,но няма как да стане.Вече нямам нищо към него и няма как да си върна каквото имах.Моля те,тъкмо забравих всичко...
   -Добре,щом така се чувстваш по-добре,кой съм аз да те спирам.

   Всеки стана от дивана по различна причина.Аз да си взема нещо от кухнята,а той да отвори тропащата се вратата.За съжаление влязоха и двамата,и Ема,и Алекс.Поне вече ходехме без количка или патерици,някои неща в нас заздравява,за разлика от отношенията ни.

   -Не и ти... - казах и се запътих към вратата,за да му затворя преди изобщо да е дошъл.
   -Няма проблем,Ема ме доведе насила... - Алекс кимна и се обърна назад,Макс ме придърпа към него,както и Ема Алекс.
   -Дръжте се нормално един с друг,моля те.Поне се преструвай,че не ти е толкова голям проблем. - прошепна ми Макс.
   -Той ми е огромен проблем,Макс!Коледа до колкото знаех я прекарваш с хора на които държиш и обичаш!Няма да седна на една маса с него! - аз говорех на глас докато Ема и Алекс само си шепнеха.
   -Видя ли,не иска да ме вижда.Не искам да й развалям Коледата. - отвърна Алекс тъжен на Ема.
   -Толкова ли ти е черна в очите?Мислех,че ще се зарадваш да я видиш. - каза му тя.
   -Да се зарадвам за кое?На нещастието й,че трябва да ме тъпи?Естествено,че не,нищо подобно.Но щом на нея не и пука за мен,какъв е смисъл?